Хроника на птицата с пружина
- Автор: Мураками Харуки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Хроника на птицата с пружина». Краткое содержание книги:
— Така добре ли е? — попитах с глас, който не прозвуча като моя.
Сякаш някой друг говореше вместо мен.
Тя не каза нищо, но аз усетих, че кима.
Беше с трикотажна блуза и тънка пола, която й стигаше до коленете, но по едно време усетих, че отдолу е гола. Веднага се възбудих и жената май го усети. Чувствах топлия й дъх върху врата си.
Накрая не спах с нея. Но все пак й „зареждах батериите“ до два след полунощ. Тя ме помоли да съм останел, докато заспяла. Заведох я до леглото и я сложих да легне. Тя обаче дълго време остана будна. Облече си пижама, а аз продължих да я прегръщам и да я „зареждам“. Докато я притисках в обятията си, почувствах, че страните й пламтят и сърцето й бие учестено. Не бях сигурен, че постъпвам правилно, но не знаех какво друго да сторя. Най-простото бе да преспя с нея, ала успях да залича от съзнанието си тази възможност. Инстинктите ми подсказаха да не го правя.
— Много те моля, не ме намразвай — рече жената. — По-силно е от мен, останало ми е съвсем малко електричество.
— Не се притеснявай. Влизам ти в положението — уверих я аз.
Знаех, че трябва да се обадя вкъщи, но какво щях да кажа на Кумико? Не исках да я лъжа, а бях наясно, че няма да бъда в състояние да й обясня какво става. След малко това вече ми се струваше без значение. Да става, каквото има да става. Тръгнах си в два часа и се прибрах чак в три. Едвам намерих такси.
Кумико беше бясна, разбира се. Седеше будна на кухненската маса и ме чакаше. Казах, че съм поизлязъл да се почерпя с колегите и да поиграем маджонг. Толкова ли не съм могъл да се обадя по телефона, попита жена ми. Отвърнах, че не съм се сетил. Тя не ми повярва и лъжата лъсна почти веднага. От години не бях играл маджонг, пък и не ме бива в лъжите. Накрая изплюх камъчето и си признах. Разказах на Кумико всичко от начало до край — без частта с възбуждането, естествено, — като продължих да твърдя, че не съм правил нищо с жената.
Кумико не ми говори три дни. В буквалния смисъл. Не ми каза нито дума. Спеше в другата стая, хранеше се сама. Това бе най-голямата криза, пред която се бе изправял бракът ни. Кумико наистина ми бе много сърдита и аз разбирах какво й е.
След три дни на мълчание тя ме попита:
— Какво щеше да си помислиш ти на мое място? — това бяха първите думи, които ми каза. — Ами ако аз се бях прибрала в три призори в неделя сутринта, без дори да ти се обадя? „През цялото това време бях в леглото с един мъж, но ти не се притеснявай, не съм правила нищо, моля те, повярвай ми. Просто му зареждах батериите. Какво толкова, дай да закусим и да си лягаме.“ Нима твърдиш, че е нямало да се ядосаш и си щял да ми повярваш?
Продължих да мълча.
— А още по-лошото е — продължи жена ми, — че ме излъга. Каза, че си отишъл да се почерпиш и да играеш маджонг. Опашата лъжа! Как искаш да ти повярвам, че не си спал с нея?
— Извинявай, че те излъгах — рекох аз. — Не биваше да го правя. Но единствената причина да те излъжа е, че ми беше много трудно да ти обясня. Повярвай: наистина не съм правил нищо нередно.
Кумико отпусна глава върху масата. Имах чувството, че въздухът в кухнята става все по-рядък.
— Не знам какво да кажа — продължих аз. — Не мога да ти обясня, мога само да те помоля да ми повярваш.
— Добре де. Така да бъде, ще ти повярвам — рече жена ми. — Но и ти запомни: някой ден вероятно и аз ще направя същото. И когато това стане, искам и ти да ми повярваш. Имам това право.
Кумико не упражни правото си. Често се питах как ли ще се почувствам, ако го направи. Сигурно щях да й повярвам, но и моята реакция безспорно щеше да бъде точно толкова сложна и трудна за преодоляване, както реакцията на жена ми. Само като си помислех, че ме е заплашила и тя да го направи — защо? Но сигурно тогава се е чувствала точно така.
— Господин Птицата с пружината! — чу се откъм градината.
Беше Мая Казахара.
Още си подсушавах косата, но излязох на верандата. Момичето седеше върху перилото и гризеше нокътя на палеца си. Пак беше със слънчевите очила, както онзи път, когато се запознахме, с бял панталон и черно поло. Държеше подложка за листове.
— Прекатерих се — оповести Мая и посочи циментовия зид. После изтръска отзад панталона си. — Досетих се, че не съм сбъркала къщата. Радвам се, че е твоята! Представяш ли си, ако се бях натресла в друга къща! — извади от джоба си пакет цигари и запали една. — Е, как си, Господин Птицата с пружината?