Дъщеря на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дъщеря на Империята». Краткое содержание книги:
Люджан отвърна все така усмихнат:
— Е, почти колкото мен. — След това добави сериозно: — С твое позволение, искам да го взема с мен. Не искам да показвам неуважение към останалите, но няма друг, когото да предпочета в напечена ситуация. — Тонът му отново се развесели. — А и така групата ни ще е съставена предимно от кавгаджии.
Мара не можа да устои. За пръв път от смъртта на Лано намръщването изчезна и светлината на фенера показа изненадващо хубавата й усмивка.
— Тогава вземи перото си от Кейоке, Ударен водач. — Обърна се към новодошлия. — Добре дошъл, Сарик.
Мъжът сведе глава.
— Господарке, твоята чест е и моя. С благословията на боговете, ще умра като воин. Дано не е твърде скоро. Щастлив съм да служа на красавица като теб.
Мара повдигна вежди и изгледа и двамата.
— Явно ласкателството е семейна черта, както и неуважението към ранга. — След това се обърна към мъжа до Сарик. Той носеше прости дрехи и обикновени кожени сандали. Косата му не беше къса като на войник, зализана като на търговец или рошава като на работник. — Кой е този?
— Аракаси, лейди — каза Сарик, а мъжът се поклони. — И той работеше за лорда ми, но не е войник.
Човекът беше среден на ръст и с нормални черти. Но поведението му не беше гордо като на воин или смирено като на работник. Мара изпита известна несигурност.
— Защо не стана заедно с останалите работници и занаятчии?
Тъмните очи на Аракаси проблеснаха, може би с веселие, но лицето му остана безизразно. След това, въпреки че не помръдна, цялото му излъчване се промени и той заприлича на самовглъбен книжовник. Мара забеляза нещо, което би трябвало да види още отначало. Кожата му не беше загрубяла като на работещите на полето. Ръцете му изглеждаха здрави, но без якостта, придобита от употреба на инструменти или оръжия.
— Лейди, аз не съм фермер.
Нещо привлече вниманието на Кейоке и той пристъпи напред, за да застане между непознатия и господарката си.
— Щом не си фермер и войник, тогава какъв си? Търговец? Моряк? Жрец?
Аракаси отвърна, без да обръща внимание на Кейоке.
— Лейди, бил съм всякакъв. Веднъж гостувах на баща ти, маскиран като жрец на Хантукама. Представял съм се за войник, търговец, робовладелец, сводник, дори моряк и просяк.
Това обясняваше някои неща, но не всички.
— На кого служеше?
Аракаси се поклони с грацията и опита на роден благородник.
— Бях слуга на лорд Тускай, преди псетата на Минванаби да го убият в битка. Бях неговият Главен шпионин.
Очите на Мара се разшириха.
— Главен шпионин?
Мъжът се усмихна, но в усмивката му нямаше веселие.
— Да, господарке. Има една сериозна причина да ме вземеш на служба. Бившият ми господар изхарчи много средства, за да изгради шпионската мрежа, която ръководех. С агенти във всеки град и в много от Великите домове. — Гласът му се понижи в странна смес от колебание и гордост. — Тази мрежа още съществува.
Кейоке зачеса брадичката си с палец.
Мара прочисти гърло и изгледа Аракаси, чието поведение се менеше непрекъснато.
— По-добре да не обсъждаме такива неща на открито. — Огледа се. — Уморена съм от пътуването. Ела в покоите ми след един час. Дотогава Папевайо ще се погрижи за теб.
Аракаси се поклони и тръгна след Папевайо, който му посочи да го последва към казармената баня.
— Главният шпионин на Тускай — прошепна Мара на Кейоке. — Татко винаги казваше, че лорд Тускай знае повече, отколкото е угодно на боговете. Хората се шегуваха, че държи магьосник с кристална топка в мазето си. Мислиш ли, че става въпрос за този Аракаси?
— Внимавай с него, господарке. Човек, който шпионира, няма почти никаква чест. Правилно го прати с Папе.
— Верният ми Кейоке — каза Мара, после кимна към парцаливите мъже, които очакваха заповедите й.
— Ще успееш ли да закълнеш тези хора пред натамито и да имаш време за баня и вечеря?
— Щом трябва. — Командирът сви рамене. — Боговете знаят как оцелях толкова дълго при толкова много работа.
Изкрещя команда, преди Мара да реагира, и парцаливите, но добре обучени войници послушно се строиха.
5.
Преговори
Вечерта премина в нощ.
В покоите на Мара трепкаха светлини. Параваните бяха отворени, за да пропускат ветреца, който поклащаше пламъчетата на лампите. Лейди Акома нареди да донесат чоча и остана за момент сама с Накоя, преди слугините да се върнат. Свали претенциозните гривни, подарени й от лорд Анасати, свали и мръсната пътна роба и избърса тялото си с влажен парцал. Банята щеше да почака за след срещата с Аракаси.