Дъщеря на Империята

Люджан не се притесни.

— Кавгаджиите не са новост за мен, господарке. — Усмивката му се разшири. — Трябва да призная, че преди да стана офицер, и аз си падах малко кавгаджия.

— Убеден съм — обади се Кейоке, който стоеше неподвижно в мрака и почти бяха забравили за него. Бившият бандит се стресна и незабавно се стегна.

— Люджан, искам да пътуваш колкото се може по-бързо и по-надалеч за дванайсет дни — нареди Мара. — Събери колкото се може повече хора. След това се върни. Ако не можеш да намериш две хиляди, намери двеста, ако не — двайсет, но да са добри бойци. — Люджан кимна и се поклони безупречно, което му спечели усмивка от Мара. — Сега покажи какви хора си ни довел.

Люджан поведе Мара и Кейоке към бедно облечените мъже. Всички се изправиха, щом лейди Акома приближи, а неколцина паднаха на колене. За изстрадалите престъпници тя изглеждаше като принцеса със скъпите си дрехи и бижута. Всички слушаха с уважение, докато Мара повтаряше предложението, което бе направила на Люджан и хората му в планините. Почти шейсет души се изправиха, за да получат подслон и задачи от Джикан, и Мара се усмихна, като видя как проблеснаха очите на хадонрата, щом взе да пресмята как ще използва уменията им. Оръжейниците щяха да са необходими, ако Люджан успееше да набере така мечтаните войници. После работниците последваха Джикан и глъчката намаля.

Люджан заговори за тези, които бяха останали.

— Господарке, това са трийсет и трима опитни воини, които ще се закълнат пред натамито на Акома.

— Обясни ли им всичко?

— Само ти можеш да го направиш по-добре.

Кейоке изсумтя неодобрително. Мара погледна дали бившият бандитски главатар не й се подиграва, но сякаш не го правеше. Не и открито. Внезапно усети защо харесва този мъж. Той имаше същата хитра закачливост, присъща за брат й Ланокота. Закачката му я накара да се изчерви и тя бързо попи челото си, сякаш се бе изпотила от топлината. Човекът не беше роднина, нито й беше равен по ранг. След месеците в храма тя не знаеше как да реагира и затова се зае с належащата задача. Мъжете бяха здрави, макар и недохранени, и нямаха търпение, с изключение на двама, които се бяха дръпнали леко настрани. Единият се спогледа с Люджан.

— Познаваш ли го? — попита Мара.

Люджан се засмя.

— Да, господарке. Това е Сарик, мой братовчед, служеше при лорд Тускай. Преди да напусне именията на Котай, беше сред най-близките ми другари.

Мара реши да му върне за предишното засрамване.

— Добър боец ли е?

Люджан се усмихна, а братовчед му отвърна по почти идентичен начин.

— Лейди, добър е колкото мен.

— Това решава проблема ни. — Мара чукна шлема в ръцете му, наричан „гърне“ заради абсолютната липса на украса. — Щях да ти кажа да го дадеш на него и да вземеш един с офицерско перо. Кейоке трябваше да те повиши в Боен водач, но щом ще отсъстваш три седмици, е по-добре да сложим братовчед ти на този пост.