Дъщеря на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дъщеря на Империята». Краткое содержание книги:
Накоя мълчеше, но очите й не се отделяха от младата господарка. И двете не продумваха. Мара прочиташе всичко в погледа й. Дойката смяташе, че е неопитна и глупава и че е опасно да се изправя срещу Бунтокапи. Той изглеждаше слабоумен, но беше могъщ воин и въпреки че бе само с две години по-голям, имаше опит в Играта на Съвета, докато Мара бе стояла в изолирания храм на Лашима.
Мара облече фина роба с цвят на шафран. Слугинята донесе чочата, остави широкия поднос в центъра на ниската масичка и се оттегли. Мара кимна на Накоя, че трябва да се погрижи за чашите и салфетките.
Двамата офицери и шпионинът се появиха в точно уреченото време. Мара изучаваше лицето му, докато мъжът се покланяше и сядаше между Папевайо и Кейоке. Стилът му беше безупречен, а маниерите отговаряха на дрехите, които носеше вместо просяшките парцали. Мара осъзна, че е виждала тази алена риза и преди — любимата дреха на Папевайо, която слагаше само при празнични поводи. Това, че я бе заел на Аракаси, беше забележителен жест. Явно през изминалия час бившият Главен шпионин на Тускай бе направил огромно впечатление на Първия ударен водач на Акома. Това беше сериозна препоръка, защото Мара, подобно на баща си, имаше силно доверие в инстинктите на Папевайо.
— Люджан обясни ли ти какво правим тук? — попита тя.
Аракаси кимна.
— Да. Той продължава да търси сиви воини, които да постъпят на служба. — Помълча и добави: — Но с всеки нов набор се засилва шансът да се появят шпиони. Скоро няма да може да се вярва на новите.
— И ти може да си агент — прекъсна го Накоя.
— Стара майко, няма да спечеля нищо, ако лъжа. — Аракаси хвана каната с чоча, поемайки ролята на Накоя с безупречна лекота. Напълни почтително чашата на Мара, след което наля на Накоя, Кейоке, Папевайо и накрая на себе си. — Ако бях шпионин на друг дом, просто щях да постъпя на работа и да пратя вест колко отчаяно е положението ви. След това щяха да дойдат убийци, може би със следващите попълнения. Тогава нямаше да има полза от подозренията ти, защото щеше да бъдеш убита заедно с господарката си. — Той остави каната. — А ако не виждах възможност за мен и агентите ми, щях да се направя на фермер, да изчезна през нощта и повече да не ви закачам.
Мара кимна.
— В логиката ти няма пролуки. Кажи ни какво трябва да знаем за теб.
Той отговори искрено.
— За двайсет години трябваше да изградя и управлявам шпионска мрежа в цялата империя. В момента тя съперничи на най-добрите, включително на тази на Военачалника. Имам агенти, които работят за други Главни шпиони, както и един, който не е задействан досега. Пазя го за изключително важен случай…
Кейоке се наведе напред.
— Унищожението на дома ти не е ли било изключителен случай?
Аракаси не обърна внимание на грубостта му, а продължи:
— Никой агент не можеше да помогне на господаря или да предотврати съдбата му. Особено този, за когото споменах. Той работи в Имперската канцелария, в щаба на Военачалника.
Дори Кейоке не успя да скрие учудването си. Главният шпионин продължи:
— Господарят ми имаше големи идеи, но твърде скромно богатство. Толкова се беше съсредоточил в събирането на информация, че не можеше да я ползва успешно. Може би ако аз нямах толкова амбициозни изисквания… — Аракаси остави чашата си с леко изтракване. — Ако Минванаби не се бяха уплашили от възможността на господаря ми да предугажда всеки техен ход, Тускай можеше да е един от най-могъщите домове в империята. — Въздъхна със съжаление. — Но „можеше“ е като пепел, хвърлена на вятъра. Атаката беше проста и целенасочена. Воините ни бяха пометени с брутална сила. Тогава разбрах, че от агентите ми няма полза, ако информацията им не може да се прилага.
Кейоке почти не бе докоснал чашата си. Очите му блестяха над вдигащата се пара.
— Къде са агентите ти сега?
Аракаси се обърна без колебание към Мара.
— Лейди, няма да разкрия кои са те. Прости ми, ако те обиждам. Все още дължа много на бившите служители на господаря ми и няма да ги излагам на допълнителна опасност. Ако ни приемете на служба, ще искам същата спогодба, която имахме с лорд Тускай.