Дъщеря на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дъщеря на Империята». Краткое содержание книги:
Мара прие предупреждението на Кейоке с почти незабележимо кимване и попита:
— И какви бяха те? — И зачака нетърпеливо отговора.
— Аз ще се занимавам с куриерите и контактите и само аз ще знам имената на агентите и как да се свържа с тях. Вие ще знаете само къде служат.
Кейоке остави чашата си рязко, най-близката демонстрация на гняв, която Мара бе виждала у него.
— Тези изисквания са неразумни!
— Командире — каза Аракаси. — Не се правя на интересен. Може да не съм служил така добре на господаря си, но защитавам тези, чиято задача е не по-малко опасна от задачите на войниците на бойното поле. Шпионите умират срамно на въжето. Моите хора рискуват живот и чест за господар, когото не биха предали. Подсигурявам се, че каквото и да стане, господарят също няма да може да ги предаде.
Огледа несигурните им изражения и поясни:
— Когато смазаха Тускай, Минванаби разпитваха господаря ми… — Тъмните му очи се спряха върху Мара, гласът му затихна. — Няма нужда да разкривам подробности. Знам за това само защото един от хората ми е бил помислен за мъртъв и е видял с очите си, преди да избяга. Мъчителят на Джингу е много опитен. Господарят ми не би могъл да скрие информацията, въпреки че бе смел човек. Лейди, прецени сама: ако искаш моите услуги и услугите на хората ми, ще трябва да ни приемеш на доверие.
— А ако не искам?
Аракаси замръзна. След това бавно обърна длани нагоре в знак на покорство.
— Тогава ще се върна в хълмовете.
Мара наклони глава на една страна. Най-сетне мъжът показваше искрени чувства. За него носенето на цветовете на някой дом беше по-важно, отколкото показваше. Така че тя попита загрижено, за да не го засрами още повече:
— А след това какво?
Аракаси сви рамене.
— Лейди, работил съм много неща, за да поддържам маскировката си. Мога да поправям каруци, да свиря на флейта, да пиша и да смятам. Освен това, ако трябва да съм честен, имам талант и като просяк. Ще се оправя.
Кейоке го изгледа пронизващо.
— Мисля, че би могъл да работиш честно и да живееш охолно. Защо тогава се мотаеш из горите с разбойниците?
Аракаси сви рамене, сякаш недоверието към мотивите му не беше важно.
— Поддържам връзка със Сарик и други от Тускай. Често продавам плячката им в градовете, като се възползвам от таланта си. Чрез тях се запознах с Люджан и бандата му. Тъкмо бях стигнал в лагера на Сарик, когато се появи Люджан. Реших да дойда и да видя каква е тази странна работа. — Поклони се на Мара. — Трябва да призная, че се възхищавам как изкривяваш традициите, за да са ти от полза, лейди.
— Само колкото е необходимо, Аракаси — отвърна Мара. — Но не ги нарушавам. — Изгледа го за момент. — Не си ми казал още защо не си разпуснал мрежата. Мисля, че е по-безопасно, ако продължиш в ролите, които си изпълнявал, когато е умрял господарят ти, и си живееш живота.
Аракаси се усмихна.
— Несъмнено би било по-безопасно. Дори редките контакти излагат някои от хората ми на риск. Но ние поддържаме мрежата заради честта си. — За момент замълча. — Нашите причини са част от изискванията, за да постъпя на служба. Ще ги чуете само, ако решите да постигнем договорка.
Кейоке поклати глава. Никой не биваше да се пазари с владетелката на Акома по този начин. Мара погледна Накоя, която следеше умислено разговора, а после и Папевайо, който кимна, че е съгласен с Аракаси.
Мара си пое дъх.
— Мисля, че виждам мъдрост в твоите искания, главен шпионино. Но какво ще стане с мрежата, ако с теб се случи нещастие?
— Агентите ми си имат начини, с които се проверяват взаимно. Ако някоя нийдра ме прегази и прекрати кариерата ми, до месец при вас ще дойде друг агент. Ще ви представи доказателство и ще можете да му вярвате също както и на мен.
— Да, трудността е в доверието — съгласи се Мара. — И двамата ще сме глупаци, ако зарежем предпазливостта твърде бързо.
— Именно.
Ветрец разлюля пламъците на лампите и стаята изведнъж се изпълни със сенки. Накоя направи несъзнателен жест срещу неодобрението на боговете. Мара беше твърде увлечена, за да я тревожат суеверия.
— Ако се съглася на условията ти, ще работиш ли за мен?
Аракаси се поклони леко от кръста. Жест, който изпълни с изненадваща грация.
— Искам да служа на дом, колкото и войниците, господарке, но има още нещо. Ние пазим мрежата заради честта си. След падането на Тускай се заклехме. Няма да постъпим на служба, ако трябва да потъпчем клетвата си.