Внимавай в картинката

Но мигновено разпозна гласа. Това бе гласът на истинското зло.

— Как върви ловът? — попита г-н Хопкинс.

— Не… не съм имал много време да се поогледам все още, но…

— Не ме интересуват оправданията. Искам онова, което ми обещахте.

— Знам. Знам, но просто… сигурен ли сте, че е тук? И че изобщо съществува?

— Да не би да се опитвате да анулирате уговорката ни? — Гласът не се промени. Тонът на г-н Хопкинс звучеше все така дружелюбно и куртоазно.

Но Четири вече бе допуснал веднъж грешката да подцени г-н Хопкинс. Нямаше намерение да я повтаря.

— Не! Не. Просто аз… съм живял тук много години. Има много картини, но не мисля, че си спомням подобна на описаната от вас.

— Не сте там, за да мислите. А за да търсите. Моля ви, г-н Бенджамин, не забравяйте, какво се случи последният път, когато опитахте да се изплъзнете от сделката ни.

Четири прокара пръст по белега на ухото си и изтръпна.

— Не съм забравил — каза едва доловимо.

— Бих могъл съвсем скоро да държа останалата част от ухото ви в дланта си. Или пък пръста ви. Или… да нараня някого, за когото ви е грижа.

Четири се озова на крака до леглото, притиснал здраво телефонната слушалка към ухото си.

— Какво искате да кажете?

— Един толкова симпатичен — и безполезен — човек като вас няма как да не се привърже към хората около себе си. Нали така? Човек като вас постоянно си създава нови приятели, а това дава на човек като мен… контрол върху ситуацията.

Четири почти чуваше усмивката в гласа на г-н Хопкинс и съзнанието му направи логическата връзка.

— Вие ли прерязахте маркуча за хидравликата? Вие ли бяхте?

— Просто не спирайте да търсите, г-н Бенджамин. Не спирайте, и никой друг няма да пострада.

Четири чу тихо пропукване и връзката прекъсна. Той впери поглед в ръката си, стискаща слушалката. Ако нещо се бе случило с Девлин… Девлин го ненавиждаше, но както човек ненавижда нескопосания си по-малък брат. Вчера в Амелия шорс Девлин бе сложил ръката си върху рамото на Четири. За пръв път, откакто Четири бе прецакал нещата толкова жестоко, Девлин си бе спомнил миналото и общите им несгоди, които ги свързваха.

А Медоу… тя бе най-прекрасната жена, която Четири бе срещал някога. Разбира се, едва ли някога би му обърнала по-специално внимание — това никога не се случваше, когато Девлин проявеше интерес към някоя жена — но въпреки това я харесваше. Наистина я харесваше.

И г-н Хопкинс го бе разбрал по някакъв начин.

Някой следеше всяко негово движение и докладваше на г-н Хопкинс.

Трябваше да намери картината — преди Девлин или Медоу, или Четири да намерят смъртта си.