Внимавай в картинката
- Автор: Додд Кристина
- Серия: Зестрогонец #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Внимавай в картинката». Краткое содержание книги:
— Предписанията на доктора не бяха такива и аз няма да ти позволя да си навредиш заради едната ти инатливост. Можеш да гледаш тази сапунена опера, както и шоуто на Опра, но само ако ми обещаеш, че след това ще си почиваш.
Държеше се толкова доминиращо. Толкова мачовски. Толкова… секси.
Прищя й се да сключи краката си около кръста му, да го придърпа на леглото при нея и да му покаже точно колко непослушна може да бъде.
Невероятно унизително беше да си признае, че първичното му поведение я възбуждаше повече от всичко.
Но съвсем ясно осъзнаваше, че цялото внимание на жените от втория екип по почистването бе приковано върху тях. Освен това, трябваше да отчете факта, че не би могла да понесе мощта на съвкуплението с Девлин. Не защото бе крехка. О, не. А защото всичко в него — начинът, по който се надвесваше над нея, натискът на ръцете му върху раменете й, уханието на цитрус и сандалово дърво, който се носеше около него, и това непреодолимо излъчване на сексуална вещина — я караше да мисли, че ще издъхне от наслада в прегръдките му.
А беше още прекалено млада да умира.
— Добре — проточи тя с тъничък гласец, — ще си почивам след това.
Той кимна с глава — глупакът му с глупак, не му и хрумваше, че тя може да престъпи обещанието си — после се изправи и огледа стаята.
Медоу седна, бузите й горяха.
— Дами — той кимна галантно и излезе от вратата.
Всички глави се обърнаха и го проследиха.
Когато се загуби от погледа им, Кейти прошепна:
— Еха.
— Взе ми думите от устата. — Кафявите очи на Рашида се бяха разширили от благоговение.
Всички погледнаха към Медоу завистливо. Никоя от тях не обърна внимание на финалните надписи на „Пътеводна светлина“.
Да, Медоу трябваше да се изнесе от „Тайната градина“. И то възможно най-скоро.
Налагаше се да се възползва от шанса, от който се бе заклела да не се възползва.
Прочисти гърлото си:
— Питах се… иска ми се да… ъъъ… сменя онази картина. — Тя посочи към репродукцията на „Водни лилии“ на Моне.
И без това картината беше скучновата. Наистина трябваше да бъде подменена.
— Докато обикалях из хотела, видях една картина, но не мога да си спомня точно къде… Приличаше на нарисувана с маслени бои холандска семейна сцена от седемнадесети век — една жена готви, а мъжът й помага на децата в уроците им. Някоя от вас да я е виждала?
Всички поклатиха глава.
— Силни светлинни ефекти, топли цветове, усещане за спокойствие и съзерцание… — Тя опита да опише елементите, които създаваха един шедьовър.
Отново срещна недоумяващи погледи.
Беше се надявала, че ако попита, все някой ще си спомни къде е виждал картината и тя ще я вземе. Но вместо това се бе изложила на риска някоя от жените да спомене пред Девлин. Това щеше да го накара да застане нащрек, а той имаше ресурсите да открие картината и способността да разбере защо тя я търси. Разочарованието остави горчив вкус в устата й и тя се отпусна назад върху възглавниците.
— Ако някоя от вас види въпросната картина, би ли ме уведомила?
— Разбира се, г-жо Фицуилям. — Рашида се изправи. — Хайде, момичета. Време е да се връщаме към работа.
Бъзи също стана.
— Г-жо Фицуилям, да кажем ли на третия екип по почистването, че сте изморена и искате да си почивате? За… нали разбирате… по-късно? — Тя акцентира върху последната дума и хвърли красноречив поглед към вратата, от която Девлин бе излязъл.
Другите се изкискаха.
— Не! Няма нужда! Добре съм. Г-н Фицуилям просто преиграва; това е. — Медоу отново се изчерви.
— Така ли го наричате? — Тереза събра обяда си. — Още колко дни трябва да почивате г-жо Фицуилям?
— Довечера мога да стана от леглото.
— Ако бях на ваше място, хич не бих се и помръднала от леглото — каза Бъзи.
Жените си тръгнаха, смеейки се, и Медоу дочу някоя да възкликва:
— Амин, сестро. Амин!
Осемнадесет
Когато Медоу влезе в кабинета, Сам вече се взираше във вратата с покорно изражение, сякаш я бе очаквал.
— Г-жо Фицуилям. С какво мога да съм ви полезен?
— Дойдох да видя съпруга си. Искам да му покажа, че напълно съм възстановила здравето си. — Всъщност, бе дошла да разгледа картините, които Девлин бе окачил на стените си, защото наистина трябваше да се изнесе от Уолдемър Хауз, за предпочитане преди да прекара още една нощ в леглото на горещия, много активен и много възбуден Девлин.