Внимавай в картинката
- Автор: Додд Кристина
- Серия: Зестрогонец #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Внимавай в картинката». Краткое содержание книги:
— Тук съм прекарала целия си живот, а не познавам дори половината от тези хора. — Тя отстъпи назад и позволи на Джордан да си пробие път към предните редици. Мразеше тълпите. Мразеше да се среща с нови хора. Но новата г-жа Фицуилям й бе допаднала и бе щастлива, че Джордан ги е извел, за да я приветстват с добре дошла в имението.
— Голяма част от тях дочули, че се предлага работа, и дошли от други градове. Г-н Фицуилям извикал дори хора от Атланта. А и знаеш, че винаги има желаещи да се пренесат тук за лятото, защото искат да живеят в близост до плажа. — Крисчън не беше родом от Амелия шорс — всъщност, той говореше носово като тексасец — но бе живял тук достатъчно дълго, за да се смята за експерт. — Сигурно някой от тях е прерязал маркуча за хидравличната течност на волана с нещо остро.
— Сериозно ли? Нарочно! — Тя сложи ръце на кръста си.
Крисчън кимна с глава.
— Франк казал на г-н Уилямс, който казал на г-жа Бърк, която пък сподели с мен, че се е случило, докато г-н и г-жа Фицуилям били в града с г-н Четири.
— Няма начин да го е направил г-н Четири! — Мия харесваше Четири.
Крисчън се разсмя.
— Да, май не е от най-умните, не смяташ ли? Дочух, че той бил виновен задето се наложило г-н Бенджамин да продаде това място. Четири задлъжнял на г-н Фицуилям и имението било единствената компенсация, която г-н Фицуилям бил склонен да приеме.
— Откъде чуваш такива неща?
— Правя почивките си в стаята за почивка, вместо в кухнята. Пробвай и ти някой път.
Мия се направи, че не е чула последното.
— Ето ги — каза тя, когато дългата лимузина паркира до стълбището.
Подобно на цветна алуминиева консервна кутия, вързана за бронята на истинската кола, след тях пълзеше MINI-то на г-н Бенджамин.
— Г-жа Фицуилям е толкова мила дама — как е могла да се омъжи за него. — Крисчън потръпна от ужас. — Предполагам това доказва, че всеки тип може да се сдобие с жена, ако има достатъчно пари. Г-н Фицуилям ме плаши до смърт.
Г-н Фицуилям плашеше всички. Такъв човек беше. Но той се бе държал добре с нея, за разлика от повечето хора в Амелия шорс, и я бе наел на работа без какъвто и да е стаж, като изключим краткия период, в който бе работила като готвачка в един отдавна затворен ресторант в града. Дори я бе представил на Джордан като постоянен служител. Вярно, коленете й се разтреперваха, когато г-н Фицуилям бе наоколо, но пък му беше благодарна.
— Не мисля, че е толкова лош човек.
— Така ли? Сесили каза, че се забавила с чистенето на стаите и той едва не я изхвърлил.
Мия си позволи да иззлорадства. Все пак знаеше някоя и друга клюка, която бе убягнала на Крисчън.
— Сесили не ти е казала всичко. Хванали я да подремва на леглото, което трябвало да оправя, и единствената причина да получи втори шанс била, защото се помолила заради детето си. Пък и г-н Фицуилям среща големи трудности с набавянето на достатъчно служители, като се има предвид, че началото на туристическия сезон наближава, а старият г-н Бенджамин разнася клевети за него из целия град.
Те наблюдаваха как Девлин вдига Медоу от задната седалка на лимузината.
— Еха. Погледни само. Толкова внимателно я повдигна, сякаш е диамант. — Сърцето на Мия потрепери така, както не й се бе случвало от деня, в който се бе влюбила в непрокопсания си съпруг. — А дори не подозирахме, че са женени.
— Защото сватбата е била тайна. Нейните родители са богаташи…
— Мислех, че са бедни! — Г-жа Фицуилям изобщо не приличаше на богаташко момиче. Беше прекалено добра.
— Дочух, че са богати.
— Знае ли някой в действителност? — Мия се почувства така, сякаш говори на някое от децата си.
— Хайде де, има логика. Родителите й не са искали малката им принцеса да се омъжи за някакъв си парвеню от Севера.
Понякога Мия се дразнеше малко на Крисчън.
— Г-н Фицуилям не е парвеню от Севера. Той е родом от Чарлстън!
— Изкупува всеки имот, до който може да се докопа и от който може да измъкне печалба. Не правят ли точно това парвенютата, които идват от Севера? — Тя понечи да възрази, но Крисчън я надвика: — Освен това, той е копеле, а мъжът, от когото забременяла майка му, бил по-голям негодник и от г-н Фицуилям.
— Това и аз съм го чувала. — Посрещачите се протягаха да докоснат г-жа Фицуилям, докато г-н Фицуилям си проправяше път през тълпата.
Четири ги следваше. Той хвърли поглед наоколо, свел рамене. Избърса длани в крачолите на панталона си.