Внимавай в картинката

— Има купчина карти в ъгъла на шкафа до вратата.

Тя грабна една, сгъна я и я пъхна в джоба си.

— И ако си стояхте в стаята, нямаше да се губите.

Беше съвсем очевидно, че този тип не я харесва, и то напълно разбираемо, като се има предвид, че знаеше как е влязла в къщата с взлом и подозираше, че не е истинска съпруга на Девлин. Но това никак нямаше да й попречи да се пробва.

— Доскучава ми. Вие сигурно ще ме разберете, Сам. В отлична форма сте. Сигурно спортувате. Водите активен живот. Може би играете футбол като Девлин?

— Вдигам тежести и бягам. Това са двата най-ефективни метода да се поддържа човек във форма.

— А как се забавлявате?

— Да се забавлявам? — Веждите му отскочиха нагоре в недоумение.

Ясно. С тези въпроси нямаше да разбере нищо. Тя погледна открехнатата врата към кабинета на Девлин и тръгна небрежно натам.

— Няма ли да поседнете, докато чакате? — Което беше не съвсем тактичния подход, който Сам избра, за да й каже да седне и да си затваря устата.

— Разбира се. — Тя се отпусна на стола срещу него и се усмихна.

Той не й се усмихна в отговор.

— Предполагам, че г-н Фицуилям не ви оставя и минутка свободно време? Винаги ли работите до толкова късно? — Тя хвърли поглед към стенния часовник. — Минава пет.

— Не, не ми оставя. Да, винаги. Така е.

Нашият Сам май не е от разговорливите.

— До колко късно работите по принцип?

— До много късно. Всъщност, сега трябва да приключа с изготвянето на списъка с покупки за идната седмица. — Той се обърна към компютъра си. Пръстите му заиграха по клавиатурата.

— Колко хубав телефон. — Тя го завъртя към себе си и го огледа. — Има четири линии. На всичките ли вие отговаряте?

— Да.

— Това ли са линиите за целия хотел?

— Не. Но в моите задължения влиза да проследявам използването на всички линии от онова табло. — Той посочи електронния панел на стената. — Вашата линия, например, изглежда доста натоварена от единадесет сутринта. — Погледна я многозначително изпод вежди.

— Нима? — изчурулика жизнерадостно тя. — В момента използва ли я някой?

— Да. Предполагам някоя от прислужничките.

— Възможно е. А дали можем да чуем какво говори?

— Противозаконно е да се подслушват личните разговори от хотелските стаи.

— Ясно. — Тя едва се стърпя да не потърка доволно ръце.

— Някакви други въпроси? — Преди да е успяла да му отвърне, той добави: — Тъй като през последните няколко дена не успявам да се наспя… а ако не приключа с тази задача и всички следващи няма да успея да спя и тази нощ…

Пък и раздразнителен.