Внимавай в картинката
- Автор: Додд Кристина
- Серия: Зестрогонец #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Внимавай в картинката». Краткое содержание книги:
Колкото и неприятно бе за Мия да го признае, той изглеждаше гузен за нещо. Надяваше се да греши; може и да не беше добър човек, но поне беше мил.
— Не можеш да обвиняваш родителите й, че не са искали красивото им момиче да се омъжи за този нагъл кучи син. — Като момче, хванато да сплетничи, Крисчън се приведе, когато г-н Фицуилям погледна в негова посока.
Мия каза наум молитва за по-скорошното оздравяване на г-жа Фицуилям и се загледа замечтано в г-н Фицуилям и жената, която внимателно носеше на ръце. Тя цялата бе покрита в бял прах от въздушната възглавница, със сплъстена мръсна коса и синина на бузата си, а той я гледаше с такава нежност.
Бе запленен от нея.
— Кой знае с какво се сблъсква всеки ден, горката — каза Крисчън.
— През… цялата… нощ.
— Моля? — Крисчън поклати глава объркано.
— Има нещо в този мъж. Може да издържи през цялата нощ — провлече Мия. — Повярвай ми.
Крисчън едва ли би изглеждал по-ужасен, дори ако кастрираният му кокер шпаньол се бе сношил с крака му.
Глупаво момче. Мислеше си, че само защото е с двайсет години по-възрастна от него и не е кой знае колко приказлива, е лишена от всякакви сексуални пориви. Е, да, беше обикновена разведена жена, достатъчно малтретирана в миналото си, но имаше безпогрешен нюх за мъже, които знаят какво се прави в спалнята. Тя добави:
— Освен това, тази сутрин съвсем ясно се виждаше, че г-жа Фицуилям го върти на малкото си пръстче.
— Да, и не е единственият. — Крисчън я сръга с лакът и посочи шефа им.
— Горкичкото ми кльощаво пъдпъдъче. — Докато г-жа Фицуилям вървеше редом с г-н Фицуилям, Джордан стисна големите си ръце под брадата си и кафявите му очи плувнаха в сълзи. — Ще ти направя зеленчуков бульон, който ще излекува всичките ти болежки и ще накара върху бузките ти отново да разцъфнат рози.
— Благодаря ти, Джордан. — Медоу понечи да каже още нещо, но г-н Фицуилям не спря. Насочи се директно към отворената входна врата.
— Сега трябва да си легне — каза той. — И няма да стане от леглото поне четиридесет и осем часа.
— Но аз искам да благодаря на всички, че излязоха да ме посрещнат — оплака се г-жа Фицуилям.
— След два дена ще можеш да благодариш на всички. Засега единственото, което ще правиш, е да лежиш. — Двамата влязоха в къщата.
— Виждаш ли? — прошепна Крисчън. — Казах ти, че е плашещ.
Мия се подсмихна на наивността му. И въздъхна с благородна завист към г-жа Фицуилям.
Може би не тази нощ. Може би не и утре вечер. Но съвсем скоро г-жа Фицуилям щеше да бъде една много щастлива жена.
През… цялата… нощ.
Сам изтича пред Девлин, влезе в спалнята и отметна завивките на леглото.
Девлин внимателно сложи Медоу да си легне и я зави с чаршафите.
— Как се чувстваш?
— Добре съм. — Между веждите й се образува бръчка.
— Лъжата ще ти донесе само неприятности. — Той се вгледа в очите й. — Още неприятности.
Тя подскочи, сякаш я бе ударил ток.
— Не лъжа!
— Няма нужда да се опитваш да ме заблуждаваш. — Той приглади косата й назад. — Можеш да ми се довериш. Ще се грижа за теб.
— Ще ми дадеш ли четиридесет милиона долара? — попита тя рязко.
Ръката му увисна във въздуха.
— Защо са ти четиридесет милиона долара?
— Ако ми имаше доверие, нямаше да ти пука.
— Ясно. — Беше опърничава като дете. Д-р Апс го беше предупредила, че това е възможно — Медоу не бе претърпяла сериозни наранявания при катастрофата, но беше изтощена и стресирана. — Имаш най-отвратителното главоболие, което някога те е спохождало.
— Сигурно — отвърна тя мрачно.
— Както и болки в китката, и синина на бузата — прокара той палец по черното петно върху бледата й кожа, — които си получила, когато въздушната възглавница е блъснала ръката ти в лицето.
— Предполагам.
— Така че можеш да си признаеш, че се чувстваш зле.
— Не се чувствам зле. — Тя се поколеба, на ръба да произнесе по-голяма лъжа, но в крайна сметка отхвърли идеята като се размърда нетърпеливо и примига. — Искам да си взема душ.
— Не точно сега. Сам, донеси малко вода. — Девлин извади шишенцето с хапчета от джоба си и изтръска едно в ръката си.
Секретарят се запъти към банята.
— Мръсна съм. Цялата съм покрита с гадния прах от въздушната възглавница. — Тя разтърка ръцете си и прахът се посипа от тях като сняг.