Внимавай в картинката

— Е, като гледам, може. — Джазмин посочи към коридора. — Ето ги.

Двете наблюдаваха как инвалидната количка се плъзга към изхода. Г-н Фицуилям вървеше до нея и държеше ръката на г-жа Фицуилям.

Четири се влачеше зад тях и залиташе леко.

— Дали пак не се е натряскал? — попита Уизи. — Нали го знаеш, винаги носи в джоба си онази манерка.

— И я пълни в Уолдемър Хауз, според Франк. Постоянно блуждае там като тъжен призрак. Ако се вярва на слуховете, заради него г-н Брадли Бенджамин е трябвало да продаде къщата на г-н Фицуилям.

— Стига бе! Защо?

— Г-н Бенджамин младши никакъв го няма в бизнеса.

Д-р Апс се появи на вратата на кабинета за прегледи и проследи с очи как пациентката й излиза от болницата.

Джазмин понижи глас.

— Явно д-р Апс се е съгласила да пусне г-жа Фицуилям вкъщи. Хич не й се щеше — г-жа Фицуилям се пазареше като луда — но г-н Фицуилям я увери, че ще се погрижи съпругата му да не напуска леглото, дори ако трябва да стои с нея там. Д-р Апс изглеждаше сякаш я беше зашлевил, и не каза нищо.

— Ами какво да кажа, д-р Апс си имаше свои планове за него.

— И не беше единствената. — Джазмин погледна многозначително към Уизи.

— Е, добре де, защо пък не? — Уизи повдигна пищните си гърди с ръце. — Хич не съм за изхвърляне, а пък и не са много атрактивните милионери в града.

Ненапразно я наричаха Мръсницата Уизи.

— Девлин Фицуилям не е атрактивен милионер. — Джазмин се изкикоти. — Той е атрактивен милиардер — и, драга, като гледам, май късметът ти се изплъзна под носа.