Неморално предложение
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Щилиян Карастойков
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Неморално предложение». Краткое содержание книги:
Поради това на Фриц му хрумва откачена идея: той сключва облог, че временна размяна на съпругите би решила всичко!
Мечтателната Оливия трябва да се премести при Оливер в шикозния му апартамент в центъра, а амбициозната Евелин трябва да се нанесе при Щефан в неговата позанемарена къща извън града. На пръв поглед абсурден план, който децата му едва ли биха приели, но Фриц предлага пари. Много, много пари…
И шеметната игра с размяната на партньорите започва, а заплетените ситуации са сякаш предварително заложени.
— За растенията, които имам намерение да отглеждам, е необходима повече светлина — отговори ми тя.
Усмихнах се снизходително.
— И какви са тези растения?
— Канабис — отговори спокойно Евелин и ми тикна торбичка със семена под носа.
— Канабис! — повторих изумено. — Имаш предвид коноп?
— Точно така — каза Евелин. — Поръчах да ми доставят семена и разсад. Не са ли сладки?
Между вестниците, в един от картоните видях мънички растенийца.
Поклатих глава.
— Уважавам твоята амбициозност, но защо започваш с толкова трудно за отглеждане растение? Пуловер ли искаш да си оплетеш от конопа? Със същия успех можеше да си поръчаш гъсеници на пеперуда копринарка от Китай, направо в комплект с фиданки от черница.
— Оливия! Това е канабис! Нямам никакво намерение да си плета пуловер. Ще произвеждам дрога.
— Евелин! Тук не можеш да отглеждаш наркотици! Това е противозаконно! Как изобщо се сдоби с всичко това?
— От интернет — каза тя и махна презрително с ръка. — Нали ти ми каза, че там може да се намери абсолютно всичко. И знаеш ли? Оказа се права. Можеш да си затвориш устата. Между другото, търговията със семена не е наказуема.
— Но… — започнах аз.
Не бях съвсем сигурна какво точно трябва да кажа, бях убедена само в това, че трябваше да започна с думичката „но“.
— Знам, знам, търговията с разсад е вече криминално деяние — каза Евелин. — Но истинското престъпление е чак когато започне разпространяването. И то с килограми.
— Виж какво, Евелин, ти да не би тотално да откачи! — изкрещях аз.
— Изобщо не откачам, просто търся нови предизвикателства — въздъхна тя. — А и нови възможности да изкарам пари.
— Съвсем скоро ти ще получиш един милион! — отново повиших тон.
— Един милион, с който първо ще трябва да покрием всичките си дългове — каза Евелин. — След което няма да останат много пари. А ако взема и наистина забременея, ще имам нужда от цяла торба с пари. Знаеш ли само една добра детегледачка колко струва? Така или иначе, ще трябва да изкарвам допълнително пари.
— Като отглеждаш и употребяваш наркотици? — възкликнах възмутено.
— Опазил ме Бог! — отговори Евелин. — Изобщо нямам намерение да ги употребявам. Най-много, за да проверя съдържанието на ТСН. Или се казваше HCG? Това винаги го бъркам. Човек може да получи от интернет всичко, от което има нужда. Там можеш да си поръчаш дори цяла лаборатория. Направо супер!
— Евелин, за такова нещо можеш да влезеш в затвора. А покрай тебе и аз.
Тя само кимна, олицетворение на самото спокойствие.
— Просто не казвай на никого. Беше ли вече в къщата? Господин Какабулке наистина много се постара. Гостната е готова. Изглежда наистина фантастично. Ела, ще ти я покажа!
Беше много елементарна отклоняваща маневра, но аз с удоволствие се оставих да ме заведе натам. Току-що ми беше хрумнала една успокоителна мисъл: Евелин беше пълен лаик и мразеше растенията. По нейни сведения досега винаги беше успявала да умори всяко стайно растение, при това за рекордно кратко време. Беше доста невероятно да успее да отгледа чувствителния канабис. И така проблемът щеше да се реши от само себе си.
В къщата ме лъхна не чак толкова неприятна миризма на прясна боя.
— Оттук — Евелин ме поведе към гостната, сякаш за първи път влизах в тази къща. Когато обаче тя отвори вратата, наистина си помислих, че съм се приземила на друго място. От старата мрачна гостна, задушавана от големите теменуги по стените и огромния радиатор под единствения прозорец, не беше останало нищо. Поех си изненадано въздух. Дори старото желязно легло не можеше да бъде разпознато. Някой беше положил робски труд да изчисти от ръждата всеки един от спираловидните орнаменти. Сега металните части бяха боядисани в кремаво бяло. Дори плюшеният заек с дългите крака изглеждаше като аксесоар, купен специално за тази стая.
— Не се ли е справил отлично, този господин Какабулке? — попита Евелин.
— Да, наистина! — продължавах да се чудя. — Как са се преобразили тези дванайсет квадратни метра! Къде изчезна радиаторът?
— Зад облицовката — отговори Елизабет.
Чак сега забелязах, че цялата лицева страна на помещението под прозореца беше облицована с бяло дърво, изрязано от някой (вероятно от господин Кабулке) във формата на лилии. От мизерния и огромен радиатор нямаше и следа. Така под прозореца се беше оформил един чудесен и практичен перваз, върху който Евелин беше сложила продълговата ваза с една-единствена бяла орхидея в нея. До нея стоеше сребърен свещник с бяла свещ, изгоряла наполовина. Преди още да се усетя и вече си представях как Щефан и Евелин се целуват, легнали на бялото легло, обгърнати от романтичната светлина на свещта. Еротична сцена с Брат Пит и Дженифър Анистън.