Неморално предложение
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Щилиян Карастойков
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Неморално предложение». Краткое содержание книги:
Поради това на Фриц му хрумва откачена идея: той сключва облог, че временна размяна на съпругите би решила всичко!
Мечтателната Оливия трябва да се премести при Оливер в шикозния му апартамент в центъра, а амбициозната Евелин трябва да се нанесе при Щефан в неговата позанемарена къща извън града. На пръв поглед абсурден план, който децата му едва ли биха приели, но Фриц предлага пари. Много, много пари…
И шеметната игра с размяната на партньорите започва, а заплетените ситуации са сякаш предварително заложени.
— Чудесно! — каза Евелин. — При това положение можем да се възползваме и да разчистим боклуците и от съборетината на Оливия и Щефан. Там властва изключително лош фън шуй, заради купчините боклуци. Например за дивана в гостната вече нямаме никакво приложение.
Как така?!
— А къде ще спиш тогава? — попитах доста остро.
Предполагах, че няма да е във ваната.
— На старото желязно легло, което беше под стълбището ви — каза Евелин.
Бях открила старото желязно легло преди много година, някой го беше приготвил за изхвърляне. Рамката му от страната на главата беше богата на орнаменти и идеална за игрички със завързване. За съжаление липсваше другата част откъм краката и това ми беше попречило досега да го сглобя. Освен това беше толкова ръждясало, но и честно казано само в най-смелите си мечти бях фен на игричките със завързване, в реалния живот не ги практикувах. Така че, запазих леглото само защото ми беше хрумнало да направя от красивите, извити елементи от ковано желязо малка градинска портичка. Елементи от ковано желязо бяха последен писък в градинарството.
Но за съжаление, сега Евелин си беше присвоила и бъдещата градинска портичка.
— Липсва му долната част! — казах аз.
— Няма проблем — отговори ми тя. — Господин Кабулке вече измайстори рамка за матрака и монтира предната част на мястото на липсващата задна. Набавих и дамаска, която прикрива недостатъците в конструкцията.
— Матрак? — възкликнах учудено. — Дамаска?
— Матрака го купих с намаление само за 79 евро. А дамаската открих в интернет. Много красива, издръжлива и евтина. Разбира се, във вечно актуалното бяло. Щефан ми разреши да направя тази инвестиция.
— Аха, значи ти разреши? — изскърцах със зъби и погледнах Щефан ядосано.
Ако позволеше на Евелин да продължава да прахосва пари с тези темпове, мисля, че милионът щеше да бъде похарчен още преди да е попаднал в ръцете ни. И какво беше това сако, което носеше Щефан? Изглеждаше чисто ново. И много скъпо. Може би Евелин го беше консултирала при покупката, защото смяташе останалите му дрехи за вехти. Стиснах зъби от ревност.
Но Щефан изобщо не забелязваше погледа ми. В мислите си изглежда беше някъде далеч оттук.
— Във всеки случай според правилата на фън шуй, къщата редовно трябва да бъде почиствана от вехториите. Защото всеки непотребен, стар предмет излъчва отрицателна енергия — каза Евелин.
— Ама ти вярваш ли на фън шуй? — попита Катинка малко пренебрежително.
— Разбира се, че не! — каза Евелин, като прекара ръце през златистокафявата си коса. — Но с това, че вехториите трябва да се махнат, съм съгласна.
— Може все пак да има сред вещите някои, които да стават за нещо — казах и гледах право към Щефан.
В края на краищата това все още си бяха нашите вехтории.
— Не — категорично заяви Евелин. — Прегледах абсолютно всичко и отделих настрана нещата, които могат да се използват.
Продължавах да гледам към Щефан и да чакам най-накрая да се намеси. Но той само погледна към часовника си и попита:
— Е, значи приключихме за днес. Хайде, Евелин, да си ходим вкъщи.
Това дълбоко ме засегна. Това все още беше нашата къща.
Евелин сви рамене.
— Аз съм за!
— Май някой нещо много се е разбързал! — захихика Еберхарт.
За съжаление и на мен така ми се струваше. От голямото усилие, което полагах, за да простя предварително забежката на Щефан с Евелин получих жестоко главоболие. Може би идеята все пак не беше чак толкова добра, както мислеше Елизабет. А за личното ми фън шуй със сигурност не беше добре.
Няколко дни по-късно заварих Евелин да клечи пред собствената си леха в оранжерията с храстите. До нея на земята лежаха много картонени кутии, някои от които вече разкъсани.
Сред камарите от смачкани вестници различих лампи за растения.
— Какво по дяволите…? — започнах аз, слисана.
— Не се притеснявай. Платила съм ги със собствени пари — побърза да ме прекъсне Евелин. — А и ти ми каза, че мога да имам за пробната си леха толкова място, колкото си поискам.
— Така е, Евелин — отговорих й с тон, с какъвто се говореше на малко, твърдоглаво хлапе. — Но тук не ти трябва допълнително осветление. Това са пари, хвърлени на вятъра. В оранжерията е осигурено всичко, от което растенията имат нужда.