Чиракът на прогонващия духове

Тъск нададе подобен на рев звук и затича нагоре по склона към него, размахвайки ножа си, следвай плътно по петите от Костеливата Лизи. Засега не се интересуваха от нас. Знаеха кой беше главният им враг. Можеха да се справят с нас и по-късно.

Алис също беше спряла, затова направих две несигурни стъпки, за да се изравня с нея. И двамата гледахме как Тъск за последно се хвърля в атака, като вдигна кривия си нож и изрева гневно, докато тичаше.

Прогонващия духове стоеше неподвижен като статуя, но изведнъж отговори, като направи две големи крачки надолу по склона към Тъск и вдигна високо тоягата си. Насочвайки я като копие, той замахна силно с нея към главата на Тъск. Точно преди тоягата да стигне до челото му, се чу нещо като щракване и на самия й връх се появи червен пламък. Чу се тежък глух звук, когато тоягата попадна в целта. Закривеният нож излетя във въздуха, а тялото на Тъск се стовари като чувал с картофи. Разбрах, че е мъртъв още преди да се удари в земята.

След това Прогонващия духове захвърли тоягата си на една страна и бръкна в наметалото си. Когато лявата му ръка се появи отново, тя стискаше нещо, което изплющя високо във въздуха като камшик. То улови слънчевата светлина и разбрах, че е сребърна верига.

Костеливата Лизи се обърна и се опита да побегне, но бе твърде късно - второто изплющяване с веригата бе последвано почти незабавно от тънък, висок, металически звук. Веригата започна да пада, приемайки формата на огнена спирала, за да се обвие здраво около Костеливата Ли-зи. Тя нададе един силен болезнен писък, после рухна на земята.

Отидох с Алис до билото на склона. Там видяхме, че сребърната верига е здраво обвила вещицата от глава до пети. Пристягаше дори отворената й уста, притискайки силно зъбите й. Очите й се въртяха в орбитите и цялото й тяло се гърчеше конвулсивно от усилието, но не можеше да извика.

Хвърлих поглед отсреща към Тъск. Той лежеше по гръб с широко отворени очи. Безспорно беше мъртъв, а в средата на челото му имаше кървяща рана. После погледнах тоягата, чудейки се за огъня, който бях видял на върха й.

Господарят ми изглеждаше измършавял, уморен и изведнъж ми се стори много стар. Не спираше да клати глава, сякаш беше уморен от самия живот. В сянката на склона косата му бе възвърнала обичайния си сив цвят и осъзнах защо ми се е сторило, че извира от главата му - цялата пропита с пот, той я беше пригладил назад с ръка, така че стърчеше нагоре и навън зад ушите му. Направи го отново, докато гледах. Мънистени капчици пот се стичаха от челото му и той дишаше много ускорено. Осъзнах, че е тичал.