Чиракът на прогонващия духове

По-късно се качих в старата си спалня и когато се разположих в ракитовия стол до прозореца и се загледах навън, се почувствах, сякаш никога не си бях тръгвал от вкъщи.

Докато гледах на север, към Хълма на палача, си мислех как бебето беше изглеждало толкова заинтригувано от Алис. Когато си спомних какво беше казала Ели по-рано, потреперих отново. Бебето й се беше родило след полунощ в нощта на пълнолунието. Беше твърде близо, за да е просто съвпадение. Реката сигурно бе отнесла Майка Молкин горе-долу по времето, когато се беше родило бебето на Ели. Прогонващия духове ме бе предупредил, че тя ще се върне. Ами ако се беше върнала още по-рано, отколкото той предричаше? Той очакваше тя да е уика. Ами ако грешеше? Ако тя се беше освободила от костите си и духът й бе обсебил бебето на Ели още в мига на неговото раждане?

Онази нощ не мигнах. Имаше само един човек, с когото можех да говоря за страховете си, и това беше мама. Трудното беше да я хвана насаме, без да привличам вниманието към факта, че го правя.

Мама готвеше и имаше други задължения, които я държаха заета през по-голямата част от деня, и нормално беше да няма проблем да говоря с нея в кухнята, защото работех наблизо. Джак ми бе възложил да поправя фасадата на обора и сигурно бях забил стотици лъскави нови гвоздеи преди залез-слънце.

Трудността идваше от Алис. Мама я задържа при себе си целия ден, като наистина я караше да работи здравата. Виждаше се потта по челото на Алис и намръщената гримаса, която току набраздяваше челото й, но въпреки това тя не се оплака нито веднъж.

Едва след вечеря, след като приключиха с тракането от миенето и подсушаването на съдовете, най-сетне получих своя шанс. Онази сутрин татко беше заминал за големия пролетен пазар в Топли. Освен че така си вършеше работата, това му даваше рядък шанс да се срещне с някои от старите си приятели, затова щеше да отсъства два-три дни. Джак беше прав. Татко наистина изглеждаше уморен и това щеше да му позволи да си отдъхне от фермата.

Мама беше изпратила Алис в стаята й да си отдъхне, Джак си почиваше в предната стая, а Ели се намираше горе, опитвайки се да си открадне половин час сън, преди бебето да се събуди отново за хранене. Така че, без да губя никакво време, започнах да разказвам на мама какво ме тревожи. Тя се люлееше на стола си, но едва бях успял да избълвам на един дъх първото си изречение, когато столът спря. Мама слушаше внимателно, докато й разказвах за страховете си и за причините да подозирам бебето. Но лицето й оставаше толкова неподвижно и спокойно, че нямах представа какво си мисли. Едва бях изрекъл последната си дума, когато тя се изправи на крака.

- Чакай там - каза. - Трябва да уредим това веднъж завинаги.