Чиракът на прогонващия духове

В този момент, точно когато си мислех, че ще обезумея от ужас, въздухът внезапно стана много по-студен и усетих нещо от дясната си страна. Към мен в ямата се беше присъединил още някой. Някой, който стоеше там, където беше невъзможно да стои. Половината му тяло се виждаше, другата половина беше забита в стената от пръст.

Беше момче, не много по-голямо от мен. Можех да видя само лявата му страна, защото останалата част от него беше някъде отзад, все още в пръстта. С такава лекота, сякаш прекрачваше през праг на врата, той извърна дясното си рамо към мен и останалата част от тялото му влезе в ямата. Той ми се усмихна. Топла, дружелюбна усмивка.

- Разликата между събуждането и сънуването - каза той. - Това е един от най-трудните за усвояване уроци. Научи го сега, Том, научи го сега, преди да е твърде късно...

За първи път забелязах ботушите му. Изглеждаха много скъпи и бяха изработени от най-добрата висококачествена кожа. Бяха точно като ботушите на Прогонващия духове.

Тогава той повдигна ръце от двете страни на главата си с насочени навън длани. Палецът на дясната му ръка липсваше, а лявата ръка бе изцяло без пръсти.

Бе призракът на Били Брадли.

Той скръсти ръце на гърдите си и отново се усмихна. Докато избледняваше и изчезваше, Били изглеждаше щастлив и спокоен.

Разбрах точно какво ми беше казал. Не, не спях, но в известен смисъл сънувах. Сънувах онзи мрачен сън, излязъл от бутилката, която Лизи беше натикала насила в устата ми.

Когато се обърнах назад да погледна дупката, тя беше изчезнала. Никога не беше имало пълзящ към мен скелет. Нито пък гробищен червей.

Отварата сигурно е била някаква отрова - нещо, което затруднява определянето на разликата между будното състояние и сънуването. Това ми беше дала Лизи. То беше накарало сърцето ми да бие по-бързо и направило така, че да ми е невъзможно да заспя. Беше държало очите ми широко отворени, но освен това ги беше накарало да виждат неща, които не бяха там в действителност.

Скоро след това звездите изчезнаха и заваля пороен дъжд. Беше дълга неудобна студена нощ и непрекъснато мислех какво ли щеше да ми се случи преди зазоряване. Колкото повече наближаваше да съмне, толкова по-зле се чувствах.

Около час преди изгрев-слънце дъждът намаля до лек ръмеж, а после напълно престана. Отново можех да видя звездите и сега те вече не ми изглеждаха двойни. Бях подгизнал и ми беше студено, но гърлото ми вече не гореше.

Когато над главата ми се появи лице, което гледаше надолу в ямата, сърцето ми запрепуска, защото си помислих, че е Лизи, дошла да прибере костите ми. Но за мое облекчение беше Алис.

- Лизи ме прати да видя как се справяш - извика тя тихо надолу. -Били идва ли вече?

- Дойде и си отиде - отвърнах й гневно.

- Никога не съм имала намерение това да се случи, Том. Само да не се беше намесил, всичко щеше да е наред.

- Да е наред? - казах. - Досега още едно дете щеше да е мъртво, а също и Прогонващия духове, ако бяхте постигнали своето. А в онези кек-счета имаше кръв на бебе. На това ли казваш „наред“? Идваш от семейство на убийци и самата ти си убийца!