Чиракът на прогонващия духове
- Автор: Дилейни Джозеф
- Серия: Хрониките Уордстоун #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 9789547831957
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Чиракът на прогонващия духове». Краткое содержание книги:
Години наред рицарят магьосник Джон Грегъри, Прогонващия духове, пази Графството на злото. Сега краят на неговото време наближава, но кой ще поеме този важен занаят.
Мнозина чираци са се опитвали... Някои са се провалили, други са избягали, трети не са успели да останат живи. Останало е само едно момче, Томас Уорд. Той е последната надежда. Но дали той има шанс срещу Майка Молкин, най-опасната вещица в Графството?
След като това бе направено, Тъск пусна главата ми и отново стисна лявата ми ръка. Тогава видях какво бяха излели насила в устата ми - Костеливата Лизи го вдигна да го видя. Беше малка бутилка, направена от тъмно стъкло. Бутилка с дълго, тясно гърло. Тя я обърна така, че гърлото й сочеше към земята и няколко капки паднаха върху пръстта. Останалото беше вече в стомаха ми.
Какво бях изпил? Отровила ли ме беше?
- Това ще държи очите ти широко отворени, момче - каза тя със злобна усмивка. - Не бихме искали да задремеш, нали? Не бихме искали да пропуснеш нищо.
Без предупреждение Тъск ме люшна и ме метна силно към ямата и стомахът ми се преобърна, докато падах в пространството. Приземих се тежко, но земята на дъното беше мека и макар че падането ми изкара въздуха, бях невредим. Така че се извърнах да погледна нагоре към звездите, мислейки си, че в крайна сметка щях да бъда погребан жив. Но вместо пълна лопата с пръст, падаща към мен, видях надолу да надзъртат очертанията на главата и раменете на Костеливата Лизи - силует, очертан на фона на звездите. Тя започна да напява нещо със странен гърлен шепот, макар че не можех да доловя самите думи.
След това тя протегна ръце над ямата и видях, че държи по нещо във всяка ръка. Надавайки странен вик, тя разтвори длани и двете бели неща паднаха към мен, приземявайки се в калта близо до коленете ми.
На лунната светлина видях ясно какво представляват. Сякаш сияеха. Тя беше пуснала в ямата две кости. Кости от палци - виждах кокалчетата.
- Наслади се на последната си нощ на тази земя, момче - провикна се тя надолу към мен. - Но не се тревожи, няма да си самотен, защото ще те оставя в добра компания. Мъртвият Били ще дойде да си потърси костите. Точно в съседство е, така че не му се налага да изминава твърде далечен път. Скоро ще е при теб, а вие двамата имате много общи неща. Той беше предишният чирак на Стария Грегъри и няма да му се понрави много, че си заел мястото му. После, точно преди зазоряване, ще ти направим едно последно посещение. Ще дойдем да приберем костите ти. Те са специални, тези твои кости, дори по-добри от тези на Били, а като ги вземем пресни, ще са най-полезните, които са ми попадали от дълго време насам.
Лицето й се отдръпна и чух отдалечаващи се стъпки.
Значи това щеше да ми се случи. Ако Лизи искаше костите ми, това означаваше, че ще ме убие. Спомних си големия нож със закривено острие, който Тъск носеше в колана си, и се разтреперих.
Преди това предстоеше да се изправя лице в лице с мъртвия Били. Когато бе казала: „Точно в съседство“, тя трябва да бе имала предвид новия гроб до ямата. Но Прогонващия духове беше казал, че Били Брадли е погребан точно извън черковния двор в Лейтън. Лизи сигурно бе изкопала тялото му, отсякла палците му и заровила останалата част от него тук сред дърветата. Сега той щеше да дойде да си вземе обратно палците.
Дали Били Брадли щеше да иска да ме нарани? Никога не му бях сторил нищо лошо, но вероятно му е харесвало да е чирак на Прогонващия духове. Може би бе чакал с нетърпение да приключи обучението си и сам да стане прогонващ духове. Сега аз бях взел това, което някога бе имал. Не само това - ами заклинанието на Костеливата Лизи? Може би той си мислеше, че аз му бях отсякъл палците и ги бях хвърлил в ямата...
Успях да се надигна на колене и прекарах следващите няколко минути в отчаяни опити да си развържа ръцете. Беше безнадеждно. От усилията ми въжето сякаш се затягаше още повече.
Освен това се чувствах странно - замаян и с пресъхнала уста. Когато погледнах нагоре към звездите, те ми се сториха много ярки и всяка си имаше близнак. Ако се съсредоточах силно, можех да накарам двойните звезди отново да станат единични, но щом се отпуснех, те се разделяха. Гърлото ми гореше, а сърцето ми блъскаше три-четири пъти по-бързо от обичайното си темпо.
Продължавах да мисля за онова, което Костеливата Лизи бе казала. Мъртвият Били щеше да дойде да намери костите си. Кости, които лежаха в калта на по-малко от две крачки от мястото, където бях коленичил. Ако ръцете ми бяха свободни, щях да ги запратя вън от ямата.
Внезапно видях леко движение от лявата си страна. Ако стоях прав, щеше да е точно на едно ниво с главата ми. Вдигнах поглед и загледах как една продълговата, закръглена, бяла, напомняща за ларва глава, изникна от едната страна на ямата. Създанието беше далеч, далеч по-голямо от всеки червей, който бях виждал преди. Сляпата му, разплута глава бавно се движеше в кръг, докато с гърчене измъкваше навън останалата част от тялото си. Какво можеше да е това? Дали беше отровно? Можеше ли да хапе?