Чиракът на прогонващия духове

Колкото до Костеливата Лизи, тя изобщо не беше кльощава и знаех, от това, което бях прочел в библиотеката на Прогонващия духове, че вероятно я наричаха така, защото използва магия с кости. Вече бях подушил дъха й, но с един поглед никога не бихте я взели за вещица. Тя не беше като Майка Молкин, цялата съсухрена от старост, приличаща на нещо, което бе вече мъртво. Не, Костеливата Лизи беше просто по-възрастно копие на Алис. Вероятно не по-стара от трийсет и пет години, тя имаше хубави кафяви очи и коса, черна като тази на племенницата си. Носеше зелен шал и черна рокля, пристегната спретнато на тънката й талия с тесен кожен колан. Определено имаше семейна прилика - с изключение на устата й. Не заради формата й, а заради начина, по който я движеше; начинът, по който се кривеше и се изпъваше в злобна гримаса, когато говореше. Друго, което забелязах, беше, че тя изобщо не ме гледаше в очите.

Алис не беше такава. Тя имаше красива уста, която все още можеше да се усмихва, но тогава осъзнах, че накрая щеше да стане точно същата като Костеливата Лизи.

Алис ме беше измамила. Тя беше причината да съм тук, а не здрав и читав обратно в къщата на Прогонващия духове, наслаждавайки се на вечерята си.

При едно кимване от Костеливата Лизи, Тъск ме сграбчи и върза китките ми зад гърба. После ме хвана здраво за ръката и ме повлече през дърветата. Най-напред видях могилата от тъмна пръст, после дълбоката яма до нея и усетих мократа, глинеста воня на прясно обърната пръст. Имаше някак едновременно мъртвешки и жив мирис, с изкарани на повърхността неща, чието място всъщност бе дълбоко под земята.

Ямата вероятно беше дълбока повече от седем стъпки, но за разлика от онази, в която Прогонващия духове беше държал Майка Молкин, беше с неправилна форма, просто голяма дълбока дупка със стръмни стени. Помия как си помислих, че с всичките упражнения, които бях направил, можех да изкопая далеч по-добра.

В този момент луната ми показа нещо друго - нещо, което бих предпочел да не виждам. На около три крачки разстояние, вляво от ямата, имаше неправилен четириъгълник от прясно разкопана пръст. Изглеждаше точно като нов гроб.

Без да имам време дори да започна да се тревожа за това, бях завлечен право до ръба на ямата и Тъск насила наклони главата ми назад. Зърнах лицето на Костеливата Лизи близо до моето, натикаха нещо твърдо в устата ми и изляха в гърлото ми студена течност с горчив вкус. Беше противна на вкус и изпълни догоре устата и гърлото ми, като се разля и дори избликна от носа ми, така че започнах да се давя, задъхвайки се и мъчейки се да си поема дъх. Опитах се да я изплюя, но Костеливата Ли-зи стисна силно ноздрите ми с палец и показалец, така че, за да дишам, първо трябваше да преглътна.