Чиракът на прогонващия духове
- Автор: Дилейни Джозеф
- Серия: Хрониките Уордстоун #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 9789547831957
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Чиракът на прогонващия духове». Краткое содержание книги:
Години наред рицарят магьосник Джон Грегъри, Прогонващия духове, пази Графството на злото. Сега краят на неговото време наближава, но кой ще поеме този важен занаят.
Мнозина чираци са се опитвали... Някои са се провалили, други са избягали, трети не са успели да останат живи. Останало е само едно момче, Томас Уорд. Той е последната надежда. Но дали той има шанс срещу Майка Молкин, най-опасната вещица в Графството?
- Как ни открихте? - попитах.
Мина известно време, преди да отговори, но най-после дишането му почна да се нормализира и той успя да проговори.
- Има знаци, момче. Пътеки, които могат да бъдат проследени, ако знаеш как. Това е още нещо, което ще трябва да научиш.
Той се обърна и погледна Алис.
- Това прави две обуздани, но какво ще правим с теб? - попита той, взирайки се сурово в нея.
- Тя ми помогна да избягам - рекох.
- Така ли? - попита Прогонващия духове. - Но какво друго направи?
После ме погледна сурово и аз се опитах да издържа на погледа му.
Когато сведох поглед към ботушите си, той цъкна с език. Не можех да го излъжа и знаех, че се е досетил, че тя е изиграла някаква роля в онова, което ми се бе случило.
Той отново погледна Алис.
- Отвори си устата, момиче - нареди рязко, с глас, изпълнен с гняв. - Искам да ти видя зъбите.
Алис се подчини и Прогонващия духове внезапно посегна напред, хващайки я за челюстта. Приближи лице към отворената й уста и подуши много шумно.
Когато се обърна отново към мен, гневът му сякаш бе по-омекнал и той въздъхна дълбоко.
- Дъхът й е достатъчно сладък - рече. - Усети ли дъха на другата? -попита той, като пусна челюстта на Алис и посочи надолу към Костеливата Лизи.
Кимнах.
- Причината е в начина й на хранене - каза той. - И ти подсказва веднага какво е намислила. Онези, които практикуват магия с кости или кръв, развиват вкус към кръвта и суровото месо. Но момичето изглежда наред.
После той отново приближи лице към Алис.
- Погледни ме в очите, момиче - каза й. - Издръж на погледа ми кол-кото можеш по-дълго.
Алис направи каквото й каза, но не можа да го гледа дълго, макар че устата й се присвиваше конвулсивно от усилието. Тя сведе очи и заплака тихичко.
Прогонващия духове погледна надолу към островърхите й обувки и поклати печално глава.
- Не знам - каза той, обръщайки се отново към мен. - Просто не знам какво е най-добре да направя. Не е само тя. Имаме да мислим и за други. Невинни, които могат да пострадат в бъдеще. Тя е видяла твърде много и знае твърде много, за да е добре за нея. Нещата с нея могат да се развият и в двете посоки и не знам дали е безопасно да я пусна да си върви. Ако отиде на изток да се присъедини към сборището в Пендъл, тогава ще е изгубена завинаги и просто ще допълни тъмните сили.
- Няма ли друго място, където можеш да отидеш? - попитах внимателно Алис. - Никакви други роднини?
- Има едно село близо до крайбрежието. Казва се Стомин. Имам една друга леля, която живее там. Може би тя би ме приела...
- Тя като другите ли е? - попита Прогонващия духове, като се втренчи отново в Алис.
- Не и на пръв поглед - отвърна тя. - И все пак, далече е, а дори не съм била там преди. Може да са нужни три дни или повече, за да стигна там.
- Мога да пратя момчето с теб - каза Прогонващия духове и гласът му внезапно стана много по-мил. - Огледал е добре картите ми и смятам, че би трябвало да може да намери пътя. Когато се върне, ще се учи как да ги сгъва правилно. Както и да е, решено е. Ще ти дам шанс, момиче. От теб зависи дали ще се възползваш от него. Не го ли сториш, тогава един ден ще се срещнем отново и следващия път няма да имаш такъв късмет.
После Прогонващия духове измъкна от джоба си обичайната кърпа. В нея имаше буца кашкавал за пътуването.
- Да не гладувате - каза той, - но не го изяждайте наведнъж.
Надявах се, че по пътя ще намерим нещо по-хубаво за ядене, но измънках някаква благодарност.
- Не отивайте право в Стомин - каза Прогонващия духове, като се взираше сурово в мен, без да мига. - Искам да си отидеш първо у дома. Вземи това момиче със себе си и нека майка ти поговори с нея. Имам предчувствие, че може й да успее да помогне. Ще те очаквам обратно до две седмици.
Това предизвика усмивка на лицето ми. След всичко случило се един шанс да си отида за мъничко у дома беше сбъдната мечта. Едно нещо обаче ме озадачаваше, защото си спомних писмото, което мама беше изпратила на Прогонващия духове. Той не бе особено доволен от някои от написаните неща. Тогава защо ли си мислеше, че мама ще може да помогне на Алис? Не казах нищо, защото не исках да рискувам да накарам Прогонващия духове да размисли. Просто се радвах, че ще съм далече.
Преди да тръгнем, му разказах и за Били. Той кимна печално, но каза да не се тревожа, защото щял да направи каквото е необходимо.
Когато потеглихме, хвърлих поглед назад и видях Прогонващия духове да мята Костеливата Лизи на лявото си рамо и да се отдалечава с големи крачки към Чипъндън. В гръб бихте го взели за човек с трийсет години по-млад.