Повелителка на реките

Англия

Лятото на 1436 г.

Английският двор се е отдал на летните си занимания — лов, пътуване и флиртове. Младият крал на Англия започва и завършва деня си с молитва, но през останалата част от деня язди на воля като безгрижно момче. Ричард и аз съпровождаме младия крал като негови приятели, ловуваме, танцуваме, участваме в летните спортове заедно с останалите придворни. Никой не знае, че всяка нощ Ричард идва тайно в стаята ми и тогава започва най-хубавото време, единствената част от денонощието, когато сме насаме.

Земите от вдовишкото ми наследство са прехвърлени на мое име, основната част от голямото състояние на негова светлост е изплатена на неговия племенник, краля. Къщата ни в Париж вече я няма, изгубихме я, заграбена от краля на Арманяк, чиято звезда е във възход след смъртта на негова светлост. Любимата къща на негова светлост, Пенсхърст, премина в ръцете на брат му Хъмфри, херцог Глостър, а Елинор Кобам, придворната дама, предала доверието на господарката си, сега се разхожда по красивите алеи и се възхищава на розите в градината, сякаш е достойна за това. Тя ще реже билките, които аз засадих, тя ще ги окачва да се сушат в моя килер, ще заеме моето място в голямата зала. Не роптая за загубата на която и да било част от брачния живот, освен за тази.

Двамата, внушителният на вид херцог и красивата му съпруга, преливат от гордост, това е лятото на тяхната слава. Сега, когато съпругът ми е мъртъв, те двамата са първи по ред сред наследниците на трона, и всеки път, щом младият крал се закашля на вечеря, или яхне кон, който изглежда твърде силен за него, виждам как херцогинята вдига глава, като хрътка, чула зова на ловния рог. Ламтежът им за трона поддържа постоянния им конфликт с чичо им, кардинал Боуфорт, а целият двор скърби за загубата на моя съпруг, който беше единственият, способен да сплоти тези съперници. Младият крал бива съветван от херцога сутрин, и от кардинала — следобед, и до вечерта вече няма представа какво да мисли за каквото и да било.

Като глупачка допускам щастието да приспи бдителността ми. Наблюдавам Елинор Кобам, но не храня лоши чувства към нея. Включвам я в смътното съжаление, което изпитвам към всяка жена, която не е на мое място, всяка жена, която не е обичана от Ричард Удвил. Тя не спи до мъж, когото обича, не познава неговото докосване, когато ранната лятна зора обагря прозорците в перленосиво, не познава шепота в хладната утрин: „О, остани. Остани. Само още веднъж.“ Мисля си, че никоя жена в целия свят не знае какво е да бъдеш влюбена, да бъдеш толкова обичана. Летните дни отминават, обвити в мъгла от желание. Но лятото трябва да свърши. Когато настъпи септември, ще съм вдовица вече от една година и съветниците на краля ще обмислят нов брак за мен. Ще искат да ме използват, за да привържа някой английски лорд с труден характер по-здраво към трона, ще искат да дарят получените ми като вдовишко наследство земи на някой фаворит. Може би ще намерят някой чуждестранен принц, който ще ме вземе за съпруга, за да укрепи сключен съюз. Ще ме поставят където им е угодно, и ако не се пробудим и не се отърсим от омаята, предполагам, че до Коледа вече ще съм омъжена и заминала.