Повелителка на реките

Ричард добре си дава сметка за тази опасност, но не може да измисли как да я избегнем. Казва, че ще отиде при краля и съветниците му и ще им каже, че ме обича и иска да се ожени за мен; но не може да се застави да го стори: позорът ще падне върху мен и тогава вече няма да бъда херцогиня, а съпруга на обикновен човек без благороден произход, вече няма да бъда първата дама в кралството, а наистина обикновена земна жена. В най-добрия случай състоянието, което моят съпруг ми остави, ще бъде конфискувано и ще останем без нищо. В най-лошия могат да арестуват Ричард за посегателство над член на кралската фамилия, да ме изпратят в манастир, а след това да ме омъжат за човек, на когото са наредили да ме наблюдава строго, предупреждавайки го, че съпругата му е блудница и че е по-добре да бъде научена на покорство.

С отминаването на всеки изпълнен с мечти летен ден ние знаем, че сме по-близо до момента, когато ще трябва да се разделим или да се изправим пред опасността да си признаем. Ричард се самоизмъчва със страха, че ще ме опозори; аз се страхувам единствено, че ще ме напусне в пристъп на желание за саможертва. Казва, че аз ще бъда разорена, ако обяви любовта си, а той ще бъде сломен, ако не го стори.

Знахарката Марджъри Джърдимейн, посещава двора, продава любовни отвари, предсказва бъдещето, гадае по кристали и помага в търсенето на изгубени вещи. Половината от това, което прави, е безсмислено, но аз вярвам в уменията ѝ на билкарка. Викам я в покоите си и една вечер тя идва дискретно, в късен час, с нахлупена на главата качулка и шал пред устата.