Пощенската картичка
- Автор: Флеминг Лия
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-289-8
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пощенската картичка». Краткое содержание книги:
Великобритания, 1923. Седемгодишната Каролайн расте на воля в красиво старинно имение в шотландската провинция. Своенравното момиченце обожава белгийската си бавачка и с нетърпение очаква посещенията на леля си Фийби – единствената й жива роднина, от Лондон. Красивата леля е актриса и я глези като никой друг. Но тайната, която пази, ще преобърне живота на Каролайн завинаги.
„Впечатляващ исторически роман, който остава в мислите дълго след отгръщането на последната страница… „Пощенската картичка” е истинско съкровище! Лия Флеминг е роден разказвач!”
Моника удържа на думата си и й звънна, за да я покани на обяд в хотел „Мена хаус“. Бе втрещена, че Кали все още не е виждала пирамидите.
- Ще те взема и ще обиколим гробниците. Приготви си банския, в хотела има хубав басейн.
Излязоха от предградията и потеглиха към пустинята и хотела, който бе разположен срещу световноизвестното място. Беше странна смесица от мавританска и английска архитектура, но обядът беше невероятен. Моника качи Кали на гърба на камила, за да я снима, после подбраха най-добрите коне и пояздиха по пътеките и в пустинята. Кали бе поразена от великолепието на златистите плочи, сочещи към прашното розово небе, но в подножието на пирамидите се виждаха само дребен чакъл, боклук, тор и отпадъци. Купиха си пощенски картички с величествения сфинкс, който лежеше в своето заграждение, а изваяните му черти бяха изгладени от пустинните ветрове.
Плуваха в басейна на хотела, след това полегнаха на шезлонги и ядоха кайсиев сладолед. Топлината направи Кали сънлива. Моника лежеше, облечена в красивия си многоцветен саронг, и се криеше от слънцето.
- Никога не излагай лицето си на слънце или ще се окажеш с крокодилска кожа -предупреди я тя.
- От колко време си тук? - попита Кали.
- Искаш да кажеш как се оказах без брак и нечия любовница? Достатъчно дълго, за да се влюбя в това мистериозно място и да ми стане скучно. Достатъчно дълго съм тук, за да си намеря приятен симпатяга. Имаме изгодна уговорка. - Погледна нагоре и свали слънчевите си очила, за да провери реакцията на Кали. - Не си ли шокирана?
- Защо трябва да съм? Аз избягах от къщи с Тоби само преди няколко месеца. Оженихме се на борда на кораба.
- Британски или чужд?
- Има ли значение? Френски, мисля - отвърна Кали с усмивка.
- Има значение, ако искаш бракът ви да е законен. И все пак, виждам, че помежду ви има искра. Получава ли се?
- Какво искаш да кажеш? - Кали зае отбранителна позиция.
- Изживявате любовната мечта на младите в бунгало с градина в предградията. Как се справяте?
- Добре сме - каза Кали, като прогони летящите покрай нея мухи. Как смееше Моника да допуска, че имат някакви проблеми?
- Просто не ми приличаш на типичната съпруга на бизнесмен. Разкажи ми за себе си. На колко си години?
В следващия разговор някак си Моника успя да измъкне всичко от нея, без да разкрива нещо повече за себе си.
- Значи говориш и фламандски, и белгийски френски. Браво на теб. Сигурна ли си, че искаш да си намериш с какво да се занимаваш? А какво мислиш за топуркането на малки краченца?
- Тоби не е много въодушевен... все още. Има много време. А ти имаш ли деца?
- Твърде късно ми е вече. Кен има семейство, почти пораснали деца. Годеникът ми бе убит по време на войната. Аз бях медицинска сестра и попаднах тук. Когато войната приключи, не можах да се върна. Намерих си място като бавачка. Така се запознах с Кен. Беше неловко, разбира се, но имаме приятелско споразумение, което се спазва, надявам се.
Плуваха и после се преоблякоха за вечеря. За пръв път Тоби дойде навреме, за да се присъедини към тях, но Кен закъсня, така че те се прибраха обратно към бунгалото за чаша коняк, а Моника обеща да им върне жеста, като ги покани на гости в апартамента си на остров Замелек.
- Тя е странна, много ярка личност, но и доста сдържана. Не можах да измъкна много информация от нея - каза Тоби.
- Моника ми харесва. От Манчестър е. Уверена е в себе си, но и малко самотна.
- Е, какво очакваш, когато бавачката е отмъкнала капитана от съпругата му? - провикна се Тоби от банята. - Идвай в леглото, скъпа.
- Една минутка само - извика Кали. Искаше й се да се разтъпче в хладния нощен въздух. Моника беше добра и интересна, но имаше една черупка около себе си, която бе трудно да разчупиш; преграда, която я защитаваше от социалното отхвърляне, на което сигурно бе подложена тук. Тя беше самотна жена, любовница, независима, чувствителна, но не и огорчена от живота. Имаше нещо загадъчно около Моника Батърсби, заради което Кали й се възхищаваше. Беше страхотно, че най-накрая си намери приятелка.
* * *
Фийби се загледа в картичките от Кайро. Вече имаше голяма колекция от тях: пирамидите в Гиза, Мемфис, ветроходни лодки по река Нил, гробницата на халифите и плажовете на Александрия, където Каролайн си отдъхваше в горещото лято с приятелката си Моника, която, ако се съдеше по снимките, не беше много по-млада от Фийби.