Пощенската картичка
- Автор: Флеминг Лия
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-289-8
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пощенската картичка». Краткое содержание книги:
Великобритания, 1923. Седемгодишната Каролайн расте на воля в красиво старинно имение в шотландската провинция. Своенравното момиченце обожава белгийската си бавачка и с нетърпение очаква посещенията на леля си Фийби – единствената й жива роднина, от Лондон. Красивата леля е актриса и я глези като никой друг. Но тайната, която пази, ще преобърне живота на Каролайн завинаги.
„Впечатляващ исторически роман, който остава в мислите дълго след отгръщането на последната страница… „Пощенската картичка” е истинско съкровище! Лия Флеминг е роден разказвач!”
Кали остана на балкона, за да подиша нощния въздух; възхищаваше се на грижливо оформените градини, на оградите, покрити с бял жасмин и розов олеандър, на лехите с огромни оранжеви лилии и на сините цветя, спускащи се по стените, които блещукаха на фона на залязващото слънце. Някои от хората навън носеха смешни тюлени мрежи върху ръцете и краката си. „Значи така спират насекомите, които непрестанно пируват по крайниците им. И това е най-известният клуб тук, въздъхна Кали. Отшелнически пашкул на елегантност и комфорт, оазис за богатите и важните сред мръсния претъпкан град.“ Тук чужденците можеха да забравят това, покрай което преминаваха всеки ден в своите таксита. След като минеха през охраняваните порти, те навлизаха в по-познат свят, където се чувстваха в безопасност, защото бяха повече на брой.
- Добре ли си? - Глас с ясен британски акцент я извади от нейния блян.
Кали се обърна и видя поразителна, много по-възрастна от нея жена, която й се усмихваше. Беше облечена в копринена електриковосиня рокля, която обвиваше добре пълната й фигура, с прозрачен копринен шал на раменете. На шията й имаше златна огърлица с особена геометрична форма, която блестеше на светлината на свещите.
- Изглеждаш като мен, когато за пръв път дойдох тук. Аз съм Моника... Моника Батърсби. -Жената й протегна ръка.
- Каролайн, Кали Лойд-Джоунс, съпругата на Тоби.
- Ах, скъпият Тоби, той се старае толкова много да се впише в тази среда. Как, за бога, те е убедил да напуснеш зелената и приятна Англия, за да скочиш в този басейн с пирани?
- Не харесваш ли клуба?
- Добре е, ако искаш да яздиш или да плуваш, но жените тук могат да са страхотни кучки. Трябва да бъдеш специално поканена в техния кръг. Послушай съвета ми, стой настрани от сборището им. Толкова е жалко да ги гледаш как се скупчват около съпругата на посланика като петокласнички около отговорничката на общежитието.
Кали се засмя.
- Все още не познавам никого. Малко ми е трудно.
Тя усети, че Моника е от жените, свикнали да им споделят.
- О, горкичката. Предполагам, че Тоби го няма по цели дни и нощи, докато се опитва да изгради империята си... Кенет е същият. Ще трябва да те взема под крилото си. Рисуваш ли?
Кали поклати глава.
- Като че ли не правя много неща тук, прекалено е горещо, но обичам да чета.
- Ще свикнеш. Трябва да си създадеш свой собствен живот, да имаш интереси, или ще полудееш. Светът тук е прекрасен, пълен с живот и цвят. Може би бих могла да ти помогна, да ти покажа някои места? Запалена съм по фотографията и светлината тук е невероятна. Да се срещнем отново. Пробвала ли си деликатесите в чайната на „Гропи“?
Висок мъж застана зад новооткритата приятелка на Кали.
- Скъпа, искам да те запозная със семейство Падмор... Добър вечер - усмихна се той на Кали.
- Това е Каролайн и тя се нуждае от малко помощ. Ще ти се обадя...
Кали бързо написа техния номер на визитката на Моника, преди съпругът й да я отведе.
- Кой беше това? - появи се малко по-късно Тоби, взирайки се в отдалечаващата се двойка.
- Моника Батърсби, съпругата на Кенет Батърсби.
- Не му е жена, скъпа, тя е любовницата на Кен Бромуел, така поне съм чувал. Той е доста дързък, но е главен изпълнителен директор на петролна компания... полезно е да го познаваме. Тя е доста хубава за възрастта си. Привличането им си личи. Сигурно има кожа на носорог, за да се появи на това място.
- Къде е мисис Бромуел?
- Забравям, че си невинна по отношение на тези уговорки. Тя е в Лондон, с децата. Това, което се случва тук, ако съпругите се приберат вкъщи... е съвсем естествено. - Тоби запали цигара и се усмихна. Вечерта вървеше добре.
- Но ако съпругата има афера, какво става тогава? - Кали беше любопитна.
- Това е друг въпрос. Има правила, неписани, разбира се. Дискретността е едно от тях. Какво става в един брак е винаги лично. Страничните уговорки никога не се обсъждат и освен ако не е много богат и могъщ, човек крие своите малки лудории от очите на обществото.
Звънна гонг и ги поканиха в залата за официалната вечеря, където се оказаха почти до вратата, настанени до една странна двойка - мъжът бе със занемарено вечерно сако, а жената - със смачкана рокля, и те бяха или много глухи, или ужасно груби, защото през цялата вечер не им обърнаха внимание. Кали се усмихна, когато Моника й махна с ръка от дискретната си маса в ъгъла. Това беше единственото приятелско лице в залата. Колко ли години щяха да са необходими, за да стигнат до най-представителната маса? Колко ли хиляди благотворителни дейности и подмазвания трябваше да осъществят новаците, за да си издействат покана за тук? „Не ми пука, помисли си тя уверено. Аз съм млада, имам Тоби и това е всичко, което е от значение.“ Но Моника бе права, беше време да направи нещо за себе си. Така щеше да запълни свободните си часове, когато нямаше кой да й прави компания освен бутилката джин.