Пощенската картичка

Тези думи смразиха Фийби до мозъка на костите. Как би могла да предупреди Каролайн? Тя щеше да възприеме всяка критика към своя любим като злобна и завистлива клюка. По-добре да изчака и да види какво ще се случи, като остави притесненията за себе си. Слава богу, че бе заета във филмовите компании „Елстрий“ и „Пайнуд“, които произвеждаха купища игрални филми. Търсеха я за характерни типажи - домакините, дамите от провинцията в спортни костюми от туид и собственичките на пансиони й бяха запазена марка. Не биваше да се оплаква, но когато се прибираше у дома всяка вечер и затваряше вратата зад себе си, имаше чувството, че част от нея липсва.

Лондон се променяше и се надигаха слухове за война. Първо Италия бе нападнала Етиопия, а сега в Испания се водеше Гражданска война. От Германия идваха тревожни новини за еврейските й приятели в театъра, чиито семейства бяха заплашени от преследване. Кога щеше да свърши всичко това? Нима не се биха във война, която трябваше да сложи край на всички войни? Всички тези смели млади мъже се бяха жертвали, а сега бедствието можеше да се повтори отново, ако се вярваше на песимистите, които все предричаха катастрофи.

Поне Каролайн бе в безопасност в Египет и водеше живот като Райли43. Може би скоро щеше да чуе новини и за появата на бебе, макар че никога нямаше да го види, освен ако не предприемеше дългото пътуване до Египет. Нито веднъж не я поканиха.

Първоначалната ярост към дъщеря й не трая дълго, особено след като шокът й премина. Беше просто тъжна, че Каролайн е толкова наивна, за да избере първия впечатляващ мъж, който бе проявил интерес към нея - и то мъж, за когото бе чула, че има лоша репутация с момичетата. Дали бе осъзнала, че се е омъжила за ненадежден измамник? Беше й толкова трудно да седи и да гледа как някой, когото обича, пада в капана, несъзнателно подготвен от нея самата. Притесняваше се, че тя е виновна за всичко, защото бе толкова потайна за собственото си минало. Кали беше общувала с брат й Тед по-скоро, отколкото самата Фийби го бе правила, и ето какво недоразумение се бе получило от това. Ако само й беше давала Артър за пример за смелост и саможертва, за истински джентълмен с морал и добродетели, може би Каролайн щеше да има по-добър пример за подражание. Собственото й мълчание беше виновно за недоверието на дъщеря й към нея.

Сега бедното момиче щеше да научи урока си по трудния начин, щеше да бъде наранено и разочаровано. Всеки поема по тази пътека по някое време в живота си. Тръните край нея ни правят по-силни, когато я извървим до края, така казваха хората. Фийби не беше сигурна. Трябваше да се довери на провидението да напътства дъщеря й и да я опази невредима.