Бебето е мое
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бебето е мое». Краткое содержание книги:
Кал Бонър, легендарният куотърбек на „Чикаго Старс“, изглежда, е перфектният избор. Но красивата му външност и недодяланото му държане са измамни. Д-р Джейн твърде късно разбира, че всъщност той е много по-умен, отколкото показва. Както и че съвсем не е съгласен да бъде използван и захвърлен...
Значи професорката не беше обратна.
- Доста време.
Тя най-сетне повдигна глава и въпреки че бузите й бяха влажни, челюстта й беше здраво стисната.
- Той току-що се ожени за двайсет и две годишна операторка по въвеждане на данни, на име Памела. Когато скъса с мен, ми каза: „Съжалявам, Джейн, но вече не ме възбуждаш“.
Като се имаше предвид сдържания характер на доктор Джейн, Джоди не можеше да каже, че го вини, но въпреки това думите му си оставаха адски гадни.
- Мъжете са задници.
- Това не е най-лошото. - Джейн сплете пръсти. - Най-лошото е, че бяхме заедно в продължение на шест години, а сега изобщо не ми липсва.
- Тогава защо си толкова съсипана?
Кафето бе готово и Джоди се изправи, за да напълни чашите.
- Не става дума за Крейг. Просто... Всъщност, не е нищо, наистина. Не би трябвало да се държа така. Не знам какво ми става.
- На трийсет и четири години си, а някой ти е подарил талон за смяна на автомобилно масло. Всеки би се сдухал.
Професорката потръпна.
- Знаеш ли, че това е къщата, в която израснах? След като татко почина, възнамерявах да я продам, но все не намирах време. - Гласът й зазвуча някак далечно, сякаш бе забравила за присъствието на гостенката си. - Работех върху ултрарелати-вистични сблъсквания на тежки йони и не исках да се разсейвам с нищо. Работата винаги е била най-важното в живота ми. И докато не навърших трийсет, това ми стигаше. Но оттогава рождените дни се нижат неусетно един след друг.
- И най-сетне си разбрала, че цялата тази физика не ти дава никакви вълнения в леглото нощем, нали?
Джейн се сепна, сякаш действително бе забравила за Джоди. След това сви рамене.
- Не е само това. Честно казано, смятам, че сексът е нещо доста надценено. - Тя сведе неловко поглед към ръцете си. -По-скоро става въпрос за усещането за свързаност.
- Е, не можеш да бъдеш по-свързан с някого от това да се разгорещите в кревата.
- Да, при положение че наистина има страст. Лично аз... -Подсмръкна, изправи се и натъпка в джоба на панталона си смачканите кърпички, които образуваха лека издутина. - Когато говоря за връзка, имам предвид нещо по-трайно от секса.
- Нещо религиозно?
- Не точно, макар че и това е важно за мен. Семейство. Деца. Такива неща. - Тя отново изпъна рамене и отправи на Джоди онази отпращаща я усмивка. - Достатъчно съм бъбрила. Не трябва да ти натрапвай всичко това по този начин. Боя се, че ме хвана в лош момент.
- Схванах! Искаш дете!
Джейн бръкна в джоба си и извади кърпичките. Долната й устна потрепери, а лицето й се сгърчи, когато тя отново се отпусна в стола си.
- Вчера Крейг ми съобщи, че Памела е бременна. Не че... ревнувам или нещо такова. Честно казано, не ме е грижа за него толкова, че да ревнувам. Всъщност, не исках да се омъжа за него, нито за някой друг. Просто... - гласът й заглъхна. -Просто...
- Просто искаш да имаш дете.
Професорката кимна отсечено и прехапа устни.
- От толкова отдавна искам дете. Вече съм на трийсет и четири, яйцеклетките ми остаряват с всяка изминала минута, но изглежда, че това никога няма да се случи.
Джоди хвърли поглед към кухненския часовник. Искаше да чуе остатъка от това, но студиото преди мача започваше.
- Имаш ли нещо против да пусна телевизора, докато довършваме разговора?
Джейн изглеждаше объркана, сякаш не бе съвсем сигурна какво е телевизор.
- Не, мисля, че нямам.
- Супер. - Гостенката си взе кафето и отиде в хола. Настани се на дивана, сложи чашата на масичката и изрови дистанцион-ното изпод някакво страшно интелектуално списание. Тъкмо даваха реклама за бира, така че тя изключи звука. - Сериозно ли искаш бебе? Въпреки че не си женена?
Съседката й отново си беше сложила очилата. Бе седнала в меко кресло с волани около основата, а зад главата й висеше картината на мидата с голямата, влажна перла. Краката й бяха затворени, стъпалата - долепени едно до друго, глезените й се докосваха.
Имаше страхотни глезени, забеляза Джоди - тънки и добре оформени.
Гърбът й отново беше изпънат, сякаш някой беше завързал дъска за него.
- От доста време мисля за това. Дори не възнамерявам да се омъжвам - работата ми има прекалено голямо значение за мен - но искам дете повече от всичко на света. И смятам, че ще бъда добра майка. Явно днес си дадох сметка, че няма как да го постигна и това ме съкруши.
- Имам една-две приятелки, които са самотни майки. Не е лесно. Все пак, ти имаш далеч по-добре платена работа от тях, така че за теб не би било чак толкова трудно.