Бебето е мое

Ала ето че непокорното дете все още бе живо. Или пък това беше дело на съдбата. Въпреки че никога не беше отдавала значение на разни мистични поличби, да открие, че рожденият ден на Кал Бонър се пада точно когато шансът тя да забременее беше най-голям, бе прекалено знаменателен, за да го пренебрегне. Преди да се е разколебала, тя бе вдигнала телефона и се бе обадила на Джоди Пулански, за да й каже, че е съгласна.

Утре по това време вече можеше да е бременна. Вярно, далечна възможност, но менструалният й цикъл открай време бе също толкова точен, колкото и останалата част от живота й, а и тя наистина го искаше. Някои хора можеха да решат, че постъпва егоистично, но копнежът й за дете не й се струваше егоистичен. Струваше й се правилен. Хората гледаха на Джейн като на някой, заслужаващ респект. Страхопочитание. Възползваха се от ума й, но като че ли никой не търсеше онази част от нея, която тя най-силно се нуждаеше да сподели - способността си да обича. Баща й не я бе искал, нито пък Крейг.

Напоследък неведнъж си бе представяла как седи на бюрото в кабинета си, потънала в данните върху компютърния екран пред себе си - сложните изчисления, които един ден може би щяха да отключат тайните на вселената. И тогава някакъв шум нарушаваше концентрацията й - звукът на едно въображаемо дете, влязло в кабинета й.

Тя вдигаше глава. Погалваше една мека бузка.

- Мамо, може ли днес да пуснем хвърчилото ми?

В сценария, разиграващ се в главата й, Джейн се усмихваше и се извръщаше от компютъра, изоставяйки търсенето на тайните на вселената, за да изследва небесата по друг, много по-важен начин.

Звукът от пускането на водата в съседната кабинка я изтръгна от бленуването и. Преди да може да пуска хвърчила, трябваше да се справи с предстоящото й тази нощ - да съблазни един непознат, запознат със съблазняването много повече от нея, която през живота си бе имала само един любовник.

Джейн си представи бледото, слабо тяло на Крейг, голо, ако не се броят черните чорапи, които носеше заради лошото си кръвообращение. Ако тя не беше в цикъл или той нямаше мигрена, двамата правеха любов почти всяка събота вечер, но всичко свършваше бързо и не беше особено вълнуващо. Сега се срамуваше, че толкова дълго бе търпяла подобна неудо-влетворителна връзка и си даваше сметка, че причината беше самотата.

Общуването с мъже открай време беше проблем за нея. В училище съучениците и бяха прекалено големи за нея - затруднение, което бе останало, дори след като получи титлата си. Не беше грозна и доста от колегите й я канеха да излязат заедно, но всички бяха поне двайсет години по-възрастни от нея и тя бе усещала някакво смътно отблъскване. Мъжете, които я привличаха, онези на нейните години, бяха студенти, които посещаваха часовете й, а да излиза с тях бе в разрез с принципите й. В резултат започнаха да я смятат за надменна и престанаха да я канят на срещи.