Бебето е мое
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бебето е мое». Краткое содержание книги:
Кал Бонър, легендарният куотърбек на „Чикаго Старс“, изглежда, е перфектният избор. Но красивата му външност и недодяланото му държане са измамни. Д-р Джейн твърде късно разбира, че всъщност той е много по-умен, отколкото показва. Както и че съвсем не е съгласен да бъде използван и захвърлен...
- Нали ти казах, че имам далекогледство. Без очила не виждам нищо наблизо.
- Просто ги изпий. Ще ти помогнат да се отпуснеш.
- Не съм сигурна...
- Имай ми доверие. Ще подействат.
- Не мисля, че е особено добра идея да вземам разни странни хапчета.
- Да, да. Искаш ли дете, или не?
В гърдите на Джейн се надигна мъка.
- Знаеш, че искам.
- Тогава изпий шибаните хапчета!
Тя го стори, преглъщайки с малко бира, и по тялото й пробяга тръпка - ненавиждаше бира.
- Не мога да го направя - продължи да протестира, докато Джоди я издърпваше навън, а хладните повеи на вятъра под късата й пола й напомниха, че не носи бельо.
- Виж, няма нищо сложно. В момента момчетата напиват Кал и ще се разкарат в мига, в който ти се появиш. Само си дръж устата затворена и му се метни на врата. Преди да се усетиш, всичко ще е свършило.
- Няма да е чак толкова лесно.
- Разбира се, че ще е.
Джейн забеляза, че няколко от мъжете наоколо я зяпат. За миг си помисли, че нещо не е наред - сякаш е закачила парче тоалетна хартия с токчето си или нещо такова - а после си даде сметка, че не я оглеждат критично, а похотливо... и паниката й нарасна.
Съседката й я придърпа към някакво тъмнокосо, безврато чудовище, което стоеше до бара, облечено в маслиненозелен тренчкот. Имаше гъсти черни вежди, които бяха толкова сраснали, че изглеждаше сякаш по челото му пълзи огромна гъсеница.
- Ето я, Джуниър. Никой не може да каже, че Джоди Пулански не си изпълнява обещанията.
Чудовището огледа „подаръка“ и се ухили.
- Добре си се справила, Джоди. Наистина е от класа. Лей, как ти е името, сладурче?
Джейн се смути толкова, че не бе в състояние да мисли. Защо не беше помислила за това? Погледът й попадна върху една от неоновите табели, които можеше да прочете и без очилата си.
-Бъд.
- Казваш се Бъд?
- Да. - Тя се прокашля, мъчейки се да спечели време. Целият й живот като възрастна бе посветен на това да търси истината и никак не я биваше в лъжите. - Роуз. Роуз Бъд.6
Джоди извъртя очи.
- Звучи като някоя шибана стриптийзьорка - заяви Джуниър.
Джейн го изгледа притеснено.
- Фамилно име. На „Мейфлауър“7 е имало членове на рода Бъд.
- Така ли?
Професорката се зае да обяснява в опит да звучи по-убеди-телно, ала бе толкова притеснена, че й беше трудно да мисли.
- Представители на рода Бъд са се били във всички големи войни - Лексингтън, Гетисбърг, Арденската офанзива8. Една от прародителките ми е участвала в създаването на Подземната железопътна линия9.
- Без майтап? Чичо ми работеше по линията Санта Фе.
Той наклони глава настрани и я изгледа подозрително.
- На колко години си всъщност?
- Двайсет и шест - намеси се Джоди и Джейн я погледна сепнато.
- Струва ми се на малко повечко - отбеляза Джуниър.
- Но не е.
- Трябва да ти се признае, Джоди. Тази мадама по нищо не прилича на Кели. Може пък да се окаже точно каквото му трябва на Бомбардировача. Само се надявам да не го отблъсне това, че е толкова стара.
Стара! Каква извратена ценностна система имаше този мъж, че да мисли жена на двайсет и шест години за стара? Ако знаеше, че всъщност е на трийсет и четири, щеше да я сметне за изкопаемо.
Джуниър пристегна колана на тренчкота си.
- Е, хайде, Роуз, да се махаме оттук. Карай след мен в твоята кола.
Отправи се към вратата, само за да се закове на място толкова рязко, че Джейн едва не се блъсна в него.
- По дяволите, за малко да забравя. У или каза да ти сложим
това.
Бръкна в джоба си и тя настръхна, когато видя какво извади оттам.
-О, не. Не мисля...
- Налага се, сладурче. То е част от работата.
И той уви дебела розова панделка около врата й. Джейн вдигна ръка към гърлото си и усети как стомахът й се сви, когато пръстите й докоснаха гладките сатенени дипли.
- Предпочитам да не го нося...
- Съжалявам. - Футболистът завърза панделката. - Ти си подарък, Роуз Бъд. Подарък за рождения му ден от момчетата.
Мелвин Томпсън, Уили Джаръл и Крис Плъмър, тримата играчи от нападателната линия на „Старс“, гледаха как Кал Бонър вдига стика за последния си удар. Бяха превърнали просторния, но почти празен хол на Бомбардировача в импровизирано голф игрище и сега двамата с Уили играеха за по сто долара на дупка. Бонър вече бе спечелил четири стотачки.
- Е, кого би оправил? - обърна се Уили към Крие, докато Кал вкарваше топката в петата ,дупка“ - голяма чаша за кафе от „Дънкин Донътс“. - Госпожа Брейди или госпожа Партридж?
6
В превод означава „розова пъпка“. - Бел. прев.
7
Корабът, на борда на който през 1620 г. пилигримите пристигат в Пли-мът, Масачузетс, където е основана втората английска колония, поставила началото на днешните Съединени щати. - Бел. прев.
8
Важни битки съответно в Американската война за независимост, Американската гражданска вошй и Втората световна война. - Бел. прев.
9
Мрежа от тайни пътища и скривалища, използвани за прехвърляне на роби от Южните в свободните Северни щати, преди премахването на робството. - Бел. прев.