Бебето е мое
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бебето е мое». Краткое содержание книги:
Кал Бонър, легендарният куотърбек на „Чикаго Старс“, изглежда, е перфектният избор. Но красивата му външност и недодяланото му държане са измамни. Д-р Джейн твърде късно разбира, че всъщност той е много по-умен, отколкото показва. Както и че съвсем не е съгласен да бъде използван и захвърлен...
Джоди Пулански беше любимката на „Старс“ сред фенките им, но макар че още не бе навършила двайсет и три, никой от мъжете не предложи та да бъде подаръкът на Кал за рождения му ден. Всеизвестен факт бе, че той вече я бе отхвърлял поне дузина пъти.
Което го нареждаше на първо място в списъка й с най-омразни хора. Иначе тя обичаше отбора и в дрешника си бе събрала истинска колекция от синьо-златисти тениски на „Старс“ - по една от всеки играч, с когото беше преспала - и винаги бе готова да добави още.
- Нуждаем се от жена, която няма да му напомня за Кели -обобщи Крис.
- С други думи - някоя от класа - добави Уили.
- И по-възрастна. Мислехме си, че за Бомбардировача може би няма да е зле да опита с някоя двайсет и пет годишна.
- Един вид, изискана дама от висшето общество - намеси се и Джуниър, отпивайки от бирата си.
Джоди не блестеше с особен интелект, но дори тя схващаше къде е проблемът в този план.
- Не мисля, че много жени от този тип биха се съгласили да станат подарък за рождения ден на някой мъж. Дори ако той е Кал Бонър.
- Да, и ние това си мислехме, та май ще се наложи да използваме проститутка.
- Обаче някоя наистина изискана - побърза да уточни Уили, тъй като всички знаеха, че Кал не бе привърженик на платената любов.
Джуниър се взираше мрачно в бирата си.
- Проблемът е, че така и не успяхме да намерим такава.
Джоди познаваше няколко проститутки, но никоя от тях не можеше да се нарече „изискана“. Същото важеше и за приятелките й. Тя се движеше в компания от жени, които пиеха много, купонясваха здраво и нямаха друга цел в живота, освен да преспят с колкото се може повече професионални спортисти.
- Е, какво искате от мен?
- Да използваш връзките си и да му намериш някоя - отвърна Джуниър. - Рожденият му ден е след десет дни, а дотогава трябва да сме открили жената.
- И защо ми е да го правя?
Тъй като тениските и на тримата вече висяха в дрешника й, те знаеха, че ще се наложи да опитат нещо рисковано.
Крис заговори предпазливо:
- Има ли някой номер, който особено държиш да добавиш към колекцията си?
- С изключение на осемнайсет - побърза да вметне Уили; осемнайсет беше номерът на Бомбардировача.
Джоди се замисли. Определено предпочиташе да прецака Бомбардировача, отколкото да му намери жена, но от друга страна, действително имаше един номер, на който сериозно беше хвърлила око.
- Всъщност, да - има такъв. Ако ви намеря подарък, в замяна искам номер дванайсет.
Мъжете простенаха.
- По дяволите, Джоди! Кевин Тъкър и така си има предостатъчно жени.
- Това си е ваш проблем.
Тъкър беше резервният куотърбек на „Старс“. Млад, агресивен и невероятно талантлив, той беше много внимателно подбран да заеме титулярното място, когато годините или някоя контузия попречеха на Бомбардировача да се справя както досега.
Въпреки че на обществени места двамата винаги бяха любезни един с друг, между тях съществуваше яростна конкуренция и те се мразеха свирепо, което караше Джоди да желае Кевин Тъкър още по-силно.
Мъжете помърмориха малко, но в крайна сметка обещаха да се погрижат Тъкър да изпълни своята част, ако Джоди им намери подходяща жена за рождения ден на Кал.
В „Зебрите“ влязоха двама нови посетители и като хостеса на бара Джоди се изправи, за да ги посрещне. Докато отиваше към вратата, тя прехвърляше наум познатите си, мъчейки се безуспешно да открие някоя, която да става. Имаше цял куп приятелки, но нито една от тях не би могла да мине за изискана.
Два дни по-късно Джоди все още си блъскаше главата над проблема, докато се тътреше с тежък махмурлук из кухнята в къщата на родителите си в предградията на Глен Елин, Илинойс. Временно живееше при семейството си, докато изплати дълговете по кредитната си карта. Беше събота по обяд, родителите й бяха отпътували за уикенда, а тя трябваше да ходи на работа чак в пет, което бе добре, защото имаше нужда от време, за да се възстанови от снощното купонясване.
Отвори кухненския шкаф и откри единствено кутия безкофеиново кафе. Мамка му. Навън беше заледено, пък и главата я болеше твърде много, за да шофира, но ако до началото на мача не погълнеше поне литър кофеин, изобщо нямаше да може да се наслади на играта.