Бебето е мое
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бебето е мое». Краткое содержание книги:
Кал Бонър, легендарният куотърбек на „Чикаго Старс“, изглежда, е перфектният избор. Но красивата му външност и недодяланото му държане са измамни. Д-р Джейн твърде късно разбира, че всъщност той е много по-умен, отколкото показва. Както и че съвсем не е съгласен да бъде използван и захвърлен...
Това най-сетне се промени, когато бе получила стипендията от „Прийз“. Тя изучаваше топ кварки като част от крайната цел на всеки физик, търсенето на Теорията на великото обединение, онова простичко уравнение, подобно на айнщайновото Е=мс2, което щеше да обясни всички части на вселената. Крейг бе един от учените, които бе срещнала по време на семинар в Университета на Чикаго.
В началото реши, че е открила мъжа на мечтите си. Ала макар че двамата можеха да обсъждат мисловния експеримент на Айнщайн, без да се отегчат, те никога не се смееха и не си доверяваха онези най-съкровени тайни, които Джейн винаги си бе представяла, че любовниците споделят един с друг. Постепенно прие, че физическата им връзка не бе нищо повече от удобство и за двамата.
Де да можеше тази връзка да я бе подготвила да съблазни господин Бонър. Знаеше, че мъжете не я намират за сексапилна и можеше единствено да се надява футболистът да се окаже от онези отвратителни типове, които не ги беше грижа с кого правят секс, стига само да са физически задоволени. Боеше се той да не усети измамата, но поне щеше да е опитала, да има някакъв шанс.
Пък и нямаше друг избор. Никога не би използвала банка за сперма и да рискува да роди изключително надарено дете, което да израсне като нея - различно и самотно, откъснато от всички около себе си.
Бъбренето заглъхна, когато останалите жени излязоха от тоалетната. Джейн знаеше, че не може да се крие до безкрай, а и ненавиждаше мисълта, че се е свила уплашено тук, затова най-накрая отвори вратата. Докато се подаваше от кабинката, улови отражението си в огледалата насреща и за частица от секундата й се стори, че то принадлежи на някой друг.
Джоди беше настояла професорката да си пусне косата и дори бе донесла маша, така че сега леко разрошени кичури падаха около лицето й. Джейн намираше тази прическа за леко небрежна, но се надяваше съседката й да е права в твърдението си, че всеки мъж би я сметнал за секси. Разреши на младата жена да я гримира, което тя бе сторила с щедра ръка. Не възрази, защото обичайното й бледорозово червило и леката светлокафява спирала не й се струваха подходящи за проститутка, дори да е наистина изискана.
Най-сетне погледът й попадна върху тоалета, който бяха купили заедно. През последните десет дни опозна Джоди Пулански по-добре, отколкото й се искаше. Тя се бе оказала повърхността и егоцентрична. Интересуваше се единствено от дрехи, секс с футболисти и пиене. Но освен това беше хитра и по причини, които Джейн все още не разбираше, изглеждаше твърдо решена да доведе това отблъскващо начинание до успешен край.
Джейн отказа Джоди от идеята за черно кожено облекло с метални капси и вместо това я насочи към доста отворен копринен костюм в цвят екрю, с къса пола, която прилепваше около тялото й така, че оставяше съвсем малко на въображението. Сакото се закопчаваше настрани с едно-единствено копче, а деколтето му стигаше почти до кръста, така че меките му дипли прикриваха невзрачния й бюст. Бял дантелен колан за жартиери, чифт ефирни чорапи и обувки с тънки токчета довършваха тоалета. Когато спомена за бикини, Джоди й се беше изсмяла.
- Проститутките не носят такива неща. Пък и само ще ти пречат.
Коремът на Джейн се сви и паниката, която се бе опитвала да потиска през целия ден, се надигна в гърдите й, опитвайки се да я задуши.
Какво си мислеше? Идеята беше безумна. Полудяла ли бе, та повярва, че може да се справи с този щур план? Едно бе да си го представя на теория, съвсем друго - да го приложи на практика.
Джоди връхлетя в тоалетната.
- Защо се бавиш, по дяволите? Джуниър е тук, за да те вземе.
Стомахът на доктор Дарлингтьн се разбунтува.
- Аз... размислих.
- Как ли пък не! Няма да ми се отказваш точно сега. По дяволите! Знаех си, че ще стане така. Не мърдай оттук!
Джоди изхвърча от стаята, преди Джейн да успее да възрази.
Беше пламнала и едновременно с това й бе студено. Как успя да се забърка в тази каша? Та тя бе уважаван учен, авторитетна фигура в своята област.
Това беше лудост.
Втурна се към вратата, при което тя едва не я цапардоса по лицето, когато съседката й влетя обратно в тоалетната, носейки бутилка бира.
- Изпий това - каза тя, отваряйки шепата си.
- Какво е това?
- Какво имаш предвид? Таблетки. Не виждаш ли?