Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
В своята книга „Изкуството на разузнаването“ („The Craft of Intelligence“, 1963) АЛЪН ДЪЛЕС — резидент на УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ в Берн през тези години, пише: „По неустановен досега канал Рьослер постоянно получава в Швейцария разузнавателна информация от германското върховно командване в Берлин за по-малко от седмица след приемането на решенията от военното ръководство на Германия…“ Рьослер работи за Съветския съюз и дълго време успява да избегне ареста по обвинение в шпионаж, тъй като паралелно с тази си дейност редовно информира швейцарските власти за немските планове срещу тяхната страна. Така например през юли 1940 г. швейцарците доста се поизплашили, научавайки, че германците са съсредоточили свои войски на немско-швейцарската граница. Но Рьослер ги успокоил, получавайки по своите канали точна информация, че тези мероприятия не са подготовка за влизане в Швейцария. Заплахата от такова навлизане си останала, а Рьослер продължил да информира швейцарските специални служби за германските планове. Но през 1944 г. швейцарците арестуват Рьослер и останалите членове от кръга Луси. Очевидно са искали да ги предпазят от германското СД. През септември същата година ги освобождават.
След войната семейство Рьослер решава да остане в Швейцария. Едва през 50-те години той предприема едно-единствено и доста загадъчно посещение в Западна Германия. Там той е арестуван като шпионин и осъден на 1 година затвор.
Рьослер умира в Швейцария в жестока нищета. Разноските по погребението му поема анонимен благодетел.
С
С–2 (S–2)
РАЗУЗНАВАЧ в частите на американската армия.
Вж. Г–2.
Савак
Иранска служба на тайната полиция и разузнаването, създадена през 1956 г. и прекратила дейността си с Ислямската революция. Последната й операция е организирането на бягството на шах Мухамад Реза Пахлави на 16 януари 1979 г. от страната.
Савак е съкращение от пълното наименование на службата на фарси: Sazamane Etelaat va Amniate Kechvar (Организация за сигурност и разузнаване). Дълго време Савак внушава сред хората страх и омраза, твърдо пресичайки всякакви опити да се попречи на шаха да превърне Иран в модерна държава. На службата се носи славата, че е арестувала, измъчвала и избила хиляди противници на режима на Пахлави.
ЦРУ, макар и да има в Иран доста голямо представителство — 50–75 души, не провежда разузнавателна дейност срещу тази страна. По-скоро американците си сътрудничат със Савак, който споделя с тях сведенията за вътрешното положение в Иран. Затова, когато шахът е свален, ЦРУ е обвинено, че не е могло да предвиди този обрат на събитията, въпреки че е имало на разположение тази информация.
Доказателство за близкото сътрудничество между ЦРУ и Савак е секретната докладна записка на американския посланик от 2 юни 1974 г., в която се съдържат позовавания на отчета на ЦРУ по въпроса за „присъствието на съветското разузнаване в Иран“. В отчета става дума за 67 „открити“ съветски разузнавачи в Техеран, включително трима от съветската болница и един от бюрото на Аерофлот. Освен тях, се заявява в доклада на ЦРУ, вероятно има и още много, включително „нови сътрудници, извършващи първите си познавателни обиколки в Иран, който е традиционно място за назначение на начинаещите в съветското разузнаване“. Копия от доклада са предадени на Савак и на шаха.
Значителното присъствие на ЦРУ в Иран започва през 1953 г., когато КЪРМИТ РУЗВЕЛТ и още 30 американски, британски и ирански АГЕНТИ участват в операция, в резултат от която е свалено лявото правителство на Мохамед Мосадък. Савак е създаден през 1956 г. с помощта на ЦРУ и израелската агенция МОСАД.
Шахът позволява на ЦРУ да действа свободно в страната и да събира разузнавателна информация срещу Съветския съюз. В Иран има и важна електронноподслушвателна станция на АНС, а също значителен брой американски военен персонал, който да оказва помощ на иранските въоръжени сили при въвеждането на нови сухоземни, въздушни и военноморски оръжия. Всички тези действия, предприемани от САЩ, се наблюдават от Савак чрез голямата армия информатори. Когато през 70-те години недоволството към режима на шаха започва да нараства както в страната, така и в чужбина, Савак предприема операции в Съединените щати срещу ирански студенти дисиденти.
В края на съществуването му в Савак има 5000 офицери и служители, подпомагани от хиляди информатори. Когато вземат властта, ислямските фундаменталисти нападат щабквартирата на Савак в Техеран, плячкосват архива на агенцията и убиват генерал Нематолах Насири — трети и последен директор на Савак. През февруари 1979 г. ислямският парламент гласува закон, с който дейността на Савак се прекратява и се създава Национален разузнавателен център, който няма функциите на полицейска сила.