Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Що се отнася до СВР, западните разузнавания смятат, че агенцията разполага с ограничени средства, за да извършва шпионски действия в чужбина. Но по-иначе стоят нещата с ГРУ, чиито средства идват от военния бюджет. МРЕЖАТА му от АТАШЕТА продължава да действа в западните страни.
Към средата на 90-те години тежкото икономическо положение на Русия, продължителната Гражданска война в Чечня, разочарованието от масовата престъпност и други фактори водят до надигането на силни протести в руския парламент и на общата политическа сцена. В подобна обстановка ролята и силата на разузнавателните агенции СВР и ФСК укрепват застрашително.
Но смутовете в Русия от лятото на 1996 г. водят до сериозна заплаха за преизбирането на Елцин за президент. Изборите на 16 юни 1996 г. не излъчват победител и на втория тур Елцин се изправя срещу кандидата на комунистическата партия Генадий Зюганов. До гласуването на 3 юли Елцин премахва трима хардлайнери от управлението. Повечето са висши кадри от армията. Отстранени са още:
Михаил Барсуков — ръководител на федералната служба за контраразузнаване (ФСК), която охранява и Кремъл. През 1991 г. е избран за ръководител на кремълската охрана. Барсуков е твърд поддръжник на Александър Коржаков, а през 1995 г. е назначен за ръководител на ФСК. (Описват го като стриктен, мълчалив и непопулярен сред подчинените му.)
Александър Коржаков — ръководител на Президентската служба за сигурност (ПСС) — преди част от КГБ. През 1993 г. е назначен за ръководител на президентската безопасност. (Говори се, че Коржаков е вторият по власт в Русия, близък приятел и партньор на Елцин в тениса.) На 2 юли 1996 г. Елцин подписва декрет за обединяването на федералната служба за охрана (ФСО) и Президентската служба за сигурност (ПСС). Новата агенция е наречена Държавна служба за охрана (ДСО) и е под ръководството на генерал-лейтенант Юрий Крапивин. Реорганизацията, юнските събития и издигането на Александър Лебед — генерал-лейтенант от военновъздушните сили, за висш съветник на Елцин по сигурността създават нова, централизирана насока на руските действия във вътрешната сигурност. (Лебед е на трето място в президентските избори от 16 юни, когато събира 14,5% от гласовете. Елцин събира 35%, а Зюганов — 32%.)
На втория тур през юли 1996 г. Елцин печели изборите.
Ръководител на личен състав
Висш офицер от щаба на американската армия, отговарящ за разузнавателната дейност, а също и ръководител на Г–2. Кодът на американския щаб е AXI. Длъжността съответства на ДИРЕКТОР НА ВОЕННОМОРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ в американския флот.
Ръководство за икономическа сигурност (РИС)
Подробно ръководство, публикувано от Министерството на отбраната на САЩ, в което са описани изискванията, ограниченията, степените на секретност и други необходими мерки за сигурност, имащи за цел да елиминират неоторизирано разкриване на секретна информация.
Официалното название на инструкцията е Ръководство за икономическа сигурност за опазване на засекретена информация. От 1995 г. е прието да се нарича Национална програма за икономическа сигурност. Неофициално офицерите по сигурността я наричат Библия.
Рьослер, Рудолф (1897–1958)
Антинацистки настроен германец, ключов член на ШПИОНСКИЯ КРЪГ ЛУСИ.
През Първата световна война Рьослер служи в немската армия, но за разлика от другите ветерани в унизена и неспокойна Германия след войната, които подкрепят нацистите, той още в самото начало им се противопоставя. Известно време живее със съпругата си в Берлин, където работи в театъра и публикува антифашистки статии. След това се преместват в Люцерн, Швейцария. Рьослер открива издателство и става разузнавач единак. През 1936 г. публикува брошура, в която предсказва германската окупация на демилитаризираната Рейнска област — 6 месеца преди това да стане действителност.
Рьослер имал добри връзки с Вермахта, откъдето получавал разузнавателна информация, в това число информацията за нападението на Германия срещу Съветския съюз с точната дата (22 юни 1941 г.).