Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Хрушчов намалява съветските конвенционални войски и набляга на развитието на ядрените оръжия, които да са готови за нападение срещу Запада с реактивни бомбардировачи и с междуконтинентални балистични ракети. Тъй като желязната завеса прикрива голяма част от точните източници на информация за съветските технологии и военно развитие, първо президентът Труман, а по-късно и Айзенхауер дават разрешение за ограничен брой НАБЛЮДАТЕЛНИ ПОЛЕТИ на американски самолети над Съветския съюз (някои от тях са пилотирани от британци). Британски самолети КАНБЕРА също са изпълнявали такива задачи. Айзенхауер одобрява разработването на самолет U–2 за големи височини и на СПЪТНИЦИ, които да определят мащабите на съветските оръжейни програми. От 1956 до 1960 г. U–2 извършват наблюдателни полети над Съветския съюз, а след това мисиите се изпълняват от разузнавателни спътници.
Хрушчов говори за „мирно съвместно съществуване“, но сипе заплахи „Ще ви погребем“ и предизвиква кризи, които 2 пъти докарват и Съединените щати, и Съветския съюз до ръба на ядрена война. И в двата случая западното разузнаване не успява да предвиди действията на руснаците.
През юни 1961 г. Хрушчов заявява, че ще върне Източен Берлин на Източна Германия и по този начин ще откъсне Западен Берлин от Запада. Президентът Кенеди свиква 250 000 офицери от запаса и активира няколко стари военноморски кораба. Кризата отслабва. Тогава, през август, западните лидери не получават предупреждение от разузнавателните източници, че руснаците и източногерманците започват бързо да издигат стена, а също и други бариери по цялото протежение на границата между Източна и Западна Германия. През есента на 1962 г., без западните разузнавателни агенции да подозират нещо, Хрушчов започва да разполага балистични ракети с ядрени глави в Куба — предизвикана е КУБИНСКАТА РАКЕТНА КРИЗА. Разузнавателните агенции са се провалили, но се включват в кризата. Самолети U–2, а също и нискокръжащите фотосамолети F8U КРУСЕЙДЪР и F–101 ВУДУ снимат доказателства за разположението на ракетите. Особено ценни са и разузнавателните сведения, предоставени от полковника от ГРУ ОЛЕГ ПЕНКОВСКИ, станал изменник.
След конфронтация, която заплашва да доведе до ядрена война (американските разузнавателни служби не са имали информация, че ядрените глави са вече разположени в Куба), Хрушчов отстъпва и ядрените ракети са изтеглени. Отстъплението му отслабва позициите му в Кремъл и през октомври 1964 г. той пада от власт. По времето на Леонид Брежнев отношенията със Запада се характеризират с хардлайнерска политика — нахлуването в Чехословакия през 1968 г., нашествието в Афганистан през 1979 г. В ТАЙНИЯ СВЯТ дейността на шпионите продължава, но резултатите са бавни.
Съветските шпиони под дипломатическо или търговско прикритие се съсредоточават над промишлени и технически тайни, като например танково въоръжение и системи за засичане на подводници. Интересът към внедряване и вербуване на идеологически агенти намалява. Руснаците получават предложения за предоставяне на секретна информация от „инициативници“ срещу високо заплащане, много от които на американска държавна служба.
Съветските шпиони понякога работят в самото сърце на капиталистическия свят. През 1961 г. руснаците основават инженерна компания във Франция, управлявана от натурализиран французин. В продължение на 14 години компанията изпълнява задачи, свързани с безопасността на страната. Много късно френското разузнаване открива, че това е просто една фасада за получаване на информация от натовската мрежа за ранно предупреждение, а също и сведения за френските военни и търговски авиотехнологии. През 1965 г. Франция изгонва директора на Аерофлот в Париж, след като е обвинен, че краде тайни от Конкорд — съвместно построения англо-френски свръхзвуков самолет. Агенти манипулират изпълнителните директори на корпорацията, за да получат това, от което се нуждаят руснаците. Японската корпорация Тошиба и норвежката фирма под държавен контрол Конгсберг Вопенфабрик работят съвместно и са обработени от руснаците да продадат на ленинградската (санктпетербургската) корабостроителница опита си в производството на съвременни подводникови витла.
Съветските дипломатически мисии до такава степен са пълни с шпиони, че експулсирането на дипломати се превръща в нещо обичайно. През септември 1985 г. ОЛЕГ ГОРДИЕВСКИ — висш сътрудник на КГБ на работа в съветското посолство в Лондон, става изменник и предоставя на британската Служба за сигурност (МИ–5) списък с имена. Британците незабавно изгонват 25 съветски дипломати по обвинение в шпионаж. Руснаците си връщат, като експулсират от Съветския съюз 25 англичани, включително кореспонденти и бизнесмени. В периода 1970–1985 г. англичаните изгонват 144 руснаци под дипломатическо прикритие, докато американците — едва 6. Голямата разлика се дължи на това, че в Съединените щати ФБР предпочита да държи съветските агенти под НАБЛЮДЕНИЕ, за да може да улови американските им контакти.