Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
През войната Съветският съюз постоянно използва шпионаж и ДЕЗИНФОРМАЦИЯ. Освен шпионите, свързани с проекта за атомната бомба, двама британски РАЗУЗНАВАЧИ — ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ и ДЖОН КЕЪРНКРОС, също предоставят информация на руснаците. Същевременно съветските специалисти по дезинформация и пропаганда не дават гласност за американската помощ, непрекъснато омаловажават американските военни победи и дори приписват освобождаването на Париж на Червената армия и на френските партизани комунисти.
Съветските разузнавателни органи провеждат няколко великолепни операции, които предоставят разузнавателна информация от германското Висше командване (вж. ШПИОНСКИ КРЪГ ЛУСИ и ЧЕРВЕН ОРКЕСТЪР). Но Сталин обикновено се отнася подозрително или просто пренебрегва разузнавателните сведения, получени от високи места. Няколко подвеждащи военни операции също се оказват успешни (вж. МАКС; ШЕРХОРН).
След войната Берия насочва усилията си в разработването на атомната бомба и продължава да ръководи държавната сигурност и разузнавателните служби. Той се смята за наследник на Сталин и тайно се подготвя за ролята, като поставя свои хора на ключови позиции. През нощта на 1 март 1953 г. Берия се среща насаме със Сталин във вилата на диктатора в Кунцево. Малко след срещата Сталин получава удар и на 5 март умира.
Берия прави необходимото, за да поеме правителството, като се включва в общото ръководство. Той успява да си спечели Георгий Маленков, на когото може да оказва влияние, и Никита Хрушчов, с които смята да създаде властваща тройка. Може би Берия е обединил усилията си с тях — временно, — уверен, че страната още не е готова за нов грузински диктатор.
Той обединява полицейските сили в супероргана МВД. Но на 26 юни е арестуван в Кремъл, осъден е тайно и също така тайно е екзекутиран на 23 декември 1953 г.
Генерал-полковник Серов — заместник-директор на военното разузнаване (ГРУ) и един от конспираторите, е назначен за председател на новосъздаденото КГБ. През 1956 г. Серов и ЮРИЙ АНДРОПОВ — съветският посланик в Унгария, измамват унгарските контрареволюционни лидери, като първо ги подвеждат, а след това ги залавят, измъчват и екзекутират. През декември 1958 г. Серов е назначен за ръководител на ГРУ и застава начело на разпространилата се корупция. Това се превръща в истинска благодат за западните разузнавателни агенции, тъй като офицерите на ГРУ, отвратени от корупцията, се превръщат в ИЗМЕННИЦИ, ОСТАНАЛИ НА МЯСТО, и предоставят ценни разузнавателни сведения.
През август 1945 г. завършва Втората световна война. Заедно с края на войната се разширява дейността на съветското разузнаване — към Съветския съюз са присъединени огромни територии с многобройно население от Германия, Румъния, Чехословакия и Япония. Преди войната Съветският съюз, най-голямата страна на света, покрива една седма от площта на Земята. След войната териториите, контролирани от руснаците, вече представляват една шеста от планетата.
През 20-те години Амторг — съветска търговска агенция, служи за очи и уши на Москва в САЩ. В тази организация се полага началото на съветска шпионска МРЕЖА, която ще пусне корени и ще процъфтява през следващите десетилетия. През ноември 1933 г. Съединените щати признават съветския режим и Максим Литвинов — комисар по външните работи, цинично се съгласява да прекрати дипломатично наречената комунистическо-пропагандна дейност в Съединените щати. Бивш разузнавач във Великобритания, Литвинов, разбира се, не удържа думата си. Той знае, че зад съветските шпионски усилия се крие амбициозна цел — ПРОНИКВАНЕ във висшата администрация на САЩ с помощта на американските комунисти. (Вж. БЕНТЛИ, ЕЛИЗАБЕТ; ЧЕЙМБЪРС, УИТАКЪР.)
Съветският шпионаж срещу Запада продължава и по време на Втората световна война, но американските власти нямат представа за действителните му размери. Узнават ги едва в края на войната, когато ИГОР ГУЗЕНКО — шифровчик в съветското посолство в Отава, Канада, става изменник. Гузенко прави първите разкрития за шпионския кръг, свързан с атомната бомба, в който участват британските специалисти КЛАУС ФУКС и АЛЪН НЪН МЕЙ, а също ЮЛИУС РОЗЕНБЕРГ и др.
Съветското разузнаване използва 3 метода за работа в Съединените щати и Великобритания. Първо, привлечени като шпиони на Съветския съюз са членове на комунистическата партия, особено в САЩ и Великобритания, повечето от които са истински идеалисти (вж. СЛУЧАЯТ АМЕРАЗИЯ; ПЕТОРКАТА ОТ КЕЙМБРИДЖ). Второ, руснаците работят като АГЕНТИ ПОД ДИПЛОМАТИЧЕСКО ПРИКРИТИЕ в посолствата. Много от агентите на ГРУ и КГБ работят в търговските представителства или пък са изпратени като кореспонденти на съветската осведомителна агенция ТАСС. Третият източник на шпионска информация са АГЕНТ-НЕЛЕГАЛИТЕ (разузнавачи, приели чужда самоличност) — съветски граждани, обучени в ШПИОНСКИ ШКОЛИ и получили името и легендата на гражданин на страната, където работят — например САЩ (вж. АБЕЛ, РУДОЛФ; ХЕРМАН, РУДОЛФ) или Великобритания (вж. ЛОНСДЕЙЛ, ГОРДЪН; КОЕН, МОРИС).