Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
По време на войната ГРУ провежда изключително успешни шпионски операции срещу Германия (вж. ШПИОНСКИ КРЪГ ЛУСИ; ЧЕРВЕН ОРКЕСТЪР; ЗОРГЕ, РИХАРД). След войната дейността на съветското разузнаване се разраства в Европа и се организират нови клонове в окупираните от руснаците територии. Създадени са разузнавателни агенции и са обучени местни ОПЕРАТИВНИ РАБОТНИЦИ в Германия, Полша, Чехословакия, Източна Австрия, Унгария, Румъния и България.
Съветският съюз полага всички усилия, за да премахне демократичните правителства и да наложи хора, одобрени от Москва. Всички изброени по-горе страни, с изключение на Австрия, са превърнати в сателити. Албания също е сред страните, известни по времето на Студената война под общото наименование Източен блок. Всички те са настроени против Запада. Противостоенето на Изтока и Запада се изостря в един определен момент. Берлин, разделен на Източен и Западен, е сборен пункт на шпиони и ИЗМЕННИЦИ. Попаднал под юрисдикцията на 4-те сили, градът се наблюдава от 4 разузнавателни системи, в които САЩ, Великобритания и Франция са срещу Съветския съюз.
Първата криза настъпва през юни 1948 г., когато с надеждата да принудят западните сили да напуснат града руснаците изолират всички въздушни, сухоземни и речни видове транспорт към него, налагайки по този начин обсада на над 2-милионното население на Берлин. Съюзниците, както все още се наричат американците, англичаните и французите, остават непоколебими. Съюзнически самолети спускат в града храни, лекарства и дори въглища, докато накрая кризата постепенно отминава. Изтокът и Западът се сблъскват отново във ВИЕНА — стария шпионски център на Европа. Там системата на 4-те сили продължава да съществува, докато през 1955 г. окупационните войски не се изтеглят. Но Берлин е мястото, където започва истинската криза, драматично обрисувана от ДЖОН ЛЬО КАРЕ в романа „Шпионинът, който дойде от студа“ („The Spy Who Came In from the Cold“) (вж. ФИЛМИ; ЛИТЕРАТУРНИ ШПИОНИ).
Създаването на СЕВЕРНОАТЛАНТИЧЕСКИЯ ПАКТ (НАТО) е ново предизвикателство за руснаците, както и сериозен ОБЕКТ за разузнаване. През годините немалко шпиони работят там, а много от тях са разобличени. По-малко известна цел, но сериозен обект за съветското разузнаване е Швеция. Там ГРУ проявява изключителна активност поради разположението на страната и лесния достъп. Полковникът от шведските военновъздушни сили СТИГ ВЕНЕРСТРЬОМ е агент на ГРУ от 15 години. Според проучване от 1984 г. КГБ и ГРУ по това време имат 50 офицери в Швеция и още 160 разузнавачи от Полша, Източна Германия, Унгария, Чехословакия и Румъния. В тях не са включени туристите и групите за „културна“ размяна.
КГБ и ГРУ винаги са имали голямо, ако не определящо влияние върху специалните служби на страните от Източния блок. Агенти на източногерманското МДС (ЩАЗИ) работят съвместно със съветските организации. Същото важи и за България, която си създава слава по отношение на МОКРИТЕ СДЕЛКИ. (Вж. МАРКОВ, ГЕОРГИ.)
Мехмет Али Агджа — турчин, който през май 1981 г. стреля по папа Йоан Павел Втори след внимателно организиран заговор, замесва българските тайни служби. ВИКТОР ШЕЙМОВ от КГБ, станал изменник през 1990 г., свързва заговора с КГБ. Съветски говорител нарича цялата история лъжа, изтъквайки, че Шеймов, който е избягал през 1980 г., не е посочен от ЦРУ като свидетел, когато италианските власти разследват опита за убийство на папата.
Никита Хрушчов, който поддържа и одобрява чистките на Сталин в Украйна, се появява като първи секретар на партията след борбите за власт, последвали смъртта на Сталин. През 1956 г. той изнася доклад на закрито заседание на XX конгрес на партията. Чувствайки се достатъчно силен, Хрушчов отправя предизвикателство към привържениците на Сталин и цялата партийна общественост, заклеймявайки диктатора за престъпленията му и за създаването на „култа към личността“. (МОСАД — израелската агенция за външно разузнаване, успява да получи копие от речта на Хрушчов и бързо я предава на ЦРУ.)