Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Наследник на Ежов е ЛАВРЕНТИЙ БЕРИЯ, работил като началник на тайната полиция в родната Грузия на Сталин. Скоро след като е назначен, Берия става първият директор на тайната полиция, който е избран за кандидат-член на политбюро (без право на глас). По това време гласуващите членове са 10, сред които са Сталин и новоизбраният Никита Хрушчов.
Берия е ненавиждан от хората и е известен като кръвопиец и развратник. Той увеличава НАБЛЮДЕНИЕТО върху малкото останали стари болшевики в чужбина и набелязва премахването на Лев Троцки, който е бил съперник на Сталин за мястото на Ленин. Убийци, изпратени от Берия, ликвидират през 1940 г. Троцки в Мексико.
Берия изпраща предшественика си Ежов (който преди е имал планове да арестува Берия) в психиатрична клиника. Скоро след това Ежов е намерен обесен на решетката на прозореца. Хората на Берия от НКВД избиват старото ръководство на НКВД, останало от времето на Ягода, а също и мнозина от времето на Ежов. Някои се самоубиват.
Съветското разузнаване е изключително разклатено. Агентите, които работят извън пределите на Съветския съюз, се привикват в Москва, където ги арестуват и разстрелват. Сред тези, които, без да се замислят, отпътуват към родината и смъртта си, е ЯН БЕРЗИН — един от първите директори на съветското военно разузнаване. Много други, които отказват да се завърнат, са издирени и убити. ВАЛТЕР КРИВИЦКИ — РЕЗИДЕНТ на НКВД в Холандия, бяга в Съединените щати, където е открит. Резидентът на НКВД в Турция се укрива в Белгия, но е открит и убит. Ръководителят на разузнаването в Далечния изток успява да се спаси в Манджурия, където се предава на японската квантунска армия. АЛЕКСАНДЪР ОРЛОВ, който работи като чекист по време на Гражданската война в Испания, е извикан в Москва, но той избира изгнание в САЩ.
Карл Рам — приятел на супершпионина РИХАРД ЗОРГЕ, се връща от Шанхай и е убит. Твърди се, че Зорге отказва да се върне при едно от повикванията; той се справя блестящо в Япония, където по-късно японците го арестуват за шпионаж и го екзекутират. Чистките продължават, докато Германия напада Съветския съюз на 22 юни 1941 г. (Вж. БАРБАРОСА.)
Когато започва войната, Берия е един от най-доверените хора на Сталин. От тайната му полиция се изисква по-голяма отговорност — да защитава кремълските лидери и да осигурява лоялността на армиите, които воюват срещу германците. В чужбина Берия разширява събирането на разузнавателни сведения. Той назначава оперативни работници в съветските посолства в Берлин, Канада и Съединените щати.
В Съединените щати е създадена съветска комисия за търговия, за да се ускори трансферът на оръжия за Съветския съюз. Като по-стара, все още функционираща организация, чиято дейност е също търговска, е АМТОРГ. Военновременната комисия вече наброява над 1000 служители и се е превърнала в сборен пункт за военно и промишлено разузнаване.
Най-ценната част от работата на Берия е осигуряването на секретни данни за атомната бомба, които подпомагат усилията на съветските учени. На него са възложени ръководството на съветските ядрени изследвания и програмата за развитие на атомната бомба. Той ръководи и дейността на МРЕЖА АТОМНИ ШПИОНИ в Съединените щати, Канада и Великобритания.
По време на войната е създадена нова организация за КОНТРАШПИОНАЖ — СМЕРШ (съкращение от Смерть шпионам — Смърт на шпионите). Новата наказателна организация е безпощадна към всеки военен, който дори и за момент си помисли, че може да извърши предателство или че не може да отдаде всичко от себе си за родината. Сред служителите на НКВД, които работят в Смерш и се издигат до високи постове в съветското разузнаване, е генерал-полковник ИВАН СЕРОВ. Той се прехвърля в НКВД, след като оцелява в чистките на ГРУ. Серов ликвидира антисъветски настроените естонци, латвийци и литовци и лично участва в КАТИНСКОТО КЛАНЕ.
Сталин не се доверява на западните си съюзници, но чувството е взаимно. Американските и британските лидери толкова не вярват на Сталин, че не му предоставят подробности във връзка с ДЕНЯ Д. Някои от съюзниците дори настояват да не се дава каквато и да е информация на Сталин. Но се постига компромис и британските и американските военни мисии в Москва получават нареждане да информират Сталин за датата, но не и за мястото на дебаркирането. Той е уведомен, че десантът ще се проведе на 1 юни 1944 г. (Но скоро след десанта в Нормандия генерал Дуайт Айзенхауер — командващ съюзническите сили в Западна Европа, моли Сталин Червената армия да продължи офанзивата, за да помогне да се намали германският натиск към бреговете, където е осъществен десантът.)