Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
„Силовите отряди“ на ЧК принуждават хиляди мъже и жени да работят на укрепления и други съоръжения по време на боевете срещу германците. По-късно, по време на Гражданската война, която продължава до 1920 г., ЧК налага на работниците да се заемат с други действия, някои от които са насочени срещу белогвардейците и съюзническите сили.
За ръководител на ЧК Ленин избира ФЕЛИКС ДЗЕРЖИНСКИ — политически деец от полско благородническо семейство, който е бил арестуван от Охранка. Той ръководи болшевишкия Генерален щаб по време на революцията и отговаря за охраната на Ленин и на други партийни лидери.
„Ние сме за организиран терор — казва Дзержински за ЧК. — Терорът е абсолютна необходимост по време на революция… ЧК е длъжна да защитава революцията и да победи врага дори ако по погрешка мечът понякога се стовари върху главите на невинни хора.“
ЧК бързо набира сила и се превръща в мощна безмилостна организация, която стига до масови репресии срещу „врагове на народа“. Външният отдел на ЧК издирва контрареволюционери зад граница, предимно многобройните белогвардейци и привърженици на стария режим, а също и активни руски политически емигранти, избягали в БЕРЛИН и Париж. Една от най-успешните операции на ЧК е ТРЪСТ — организация, изцяло ръководена от монархисти. Привлечени отново в Русия с вярата, че ще върнат царя, много руснаци умират или са хвърлени в затвора.
До 1925 г. ЧК (по-късно преименувана ГПУ — Главно политическо управление, а още по-късно — ОГПУ — Обединено главно политическо управление) е екзекутирала над 250 000 врагове на болшевишкото управление и е хвърлила в затвора 1 300 000. Те и още хиляди други са били заточени в първите съветски лагери в Сибир и други отдалечени райони.
Преименуването на ЧК в ГПУ поставя началото на редица промени в името на държавния апарат за сигурност, който независимо от официалното му наименование се нарича също ОРГАН:
Държавна сигурностС комбинирана функцияМилицияСигурност1917–1922—ЧК—1922–1923—ГПУ—1923–1934—ОГПУ—1934–1941—НКВД—1941НКГБ—НКВД1941–1943—НКВД—1943–1946НКГБ—НКВД1946–19538МГБ—МВД1953—МВД—1954–1960КГБ—МВД1960–1966—КГБ—1966–1968КГБ—МООП1968–1992КГБ—МВДНезависимо от разликата в имената — от ЧК до КГБ — целта на тези органи е една и съща: да защитават съветските лидери от всички врагове, външни и вътрешни. Съветският лидер, който най-много се е възползвал от тях, е Йосиф Сталин, който през 1924 г. заема поста на Ленин след вътрешните борби. За да остане на власт, особено през първите години той използва органите като свои лични наказателни отряди. Една от ключовите му фигури в процеса на прилагане на терора е ГЕНРИХ ЯГОДА — фармацевт. Може би той е използвал професионалните си умения, за да убие Ленин, който след тежка рана вследствие на атентата срещу него след поредица сърдечни кризи умира през 1924 г.
На 1 декември 1934 г. Сергей Киров — един от ръководителите на Октомврийската революция, е убит от бивш ЧЕКИСТ. Това е изстрелът, който бележи началото на масовите чистки, започнати от Сталин. Като ръководител на тогавашното НКВД Ягода се заема с разследването на убийството и поставя началото на поредица от арести.
НИКОЛАЙ ЕЖОВ — бивш политически комисар в Червената армия, през септември 1936 г. е назначен за ръководител на НКВД. Той продължава чистките още по-разпалено, като разширява вълната от убийства от политическите лидери до висшите военни. Ежов работи до 1938 г. Известен като „кръвожадното джудже“, той е затворил толкова много хора, че затворите и лагерите са препълнени, а НКВД изнемогва. Трима от общо петимата маршали на Съветския съюз са екзекутирани, обвинени, че оказват помощ на „враговете“ или че се занимават с контрареволюционна дейност. Десетки армейски и военноморски офицери и хиляди по-нисши военни са арестувани и ликвидирани. Три хиляди офицери на НКВД от висшия състав са набелязани като бивши шпиони на царската полиция, крадци и хора, вещи в злоупотребите, и съответно са ликвидирани. Чистките се разпростират и в редиците на ГРУ — съветската служба за ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ.
8
В периода 1947–1951 г. ИК (Информационният комитет) се заема с определени аспекти на външното разузнаване.