Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
След обединението на 2-те Германии през октомври 1990 г. Ан-Крисчън прочита, че западни разузнавачи, които преглеждат досиетата на Щази, търсят шпионин с КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ Топаз. С помощта на информатор германското КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ най-сетне залавя Руп. Двамата със съпругата му са арестувани през юли 1993 г. при едно пътуване до Германия, за да посетят роднини.
„Аз сбърках и съм готов да платя“, казва Руп през ноември 1994 г., когато е осъден на 12 години за държавна измяна. Ан-Крисчън получава 22 месеца условна присъда.
Рупи
КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ на британското контраразузнаване за разузнавателната информация, получена от съветския полковник ОЛЕГ ПЕНКОВСКИ. Вж. АРНИКА.
* Русия — СССР
Векове наред руските управляващи независимо дали са царе, комисари или съветски ръководители от последните години, широко използват услугите на всемогъщите полицейски служби за откриване и неутрализиране на вътрешните врагове на държавата. Корените на КГБ и организациите приемнички в периода след Студената война са заложени във вътрешната полиция и шпионския апарат на руските царе. Началото е положено с облечените в черно кавалеристи на ОПРИЧНИНАТА, създадена от Иван Грозни през 1565 г. След прекратяване дейността на Опричнината от 1572 до 1697 г. руснаците нямат организирана тайна полиция. След това цар Петър I — първият „прогресивен“ руски владетел — създава ПРЕОБРАЖЕНСКИ ПРИКАЗ — ведомство, което има право да разпитва и да измъчва всеки руски поданик независимо от ранга или статута му.
В края на XIX в. функциите на тайна полиция изпълнява т.нар. ОХРАНКА, в която ОПЕРАТИВНИТЕ РАБОТНИЦИ са специалисти, обучени да разследват политически държавни престъпления. Много често самата Охранка организира тези престъпления, приписвайки ги на революционерите. През 1887 г. тайната полиция екзекутира Александър Улянов — син на училищен инспектор и брат на Ленин, за заговор срещу царя. Братът на Александър Улянов по-късно заминава в изгнание и приема името Владимир Илич Ленин, който един ден ще отмъсти за смъртта на брат си.
Що се отнася до външното разузнаване, то фактически не е съществувало в годините на царизма. Това се обяснява донякъде с катастрофалните резултати през 1904–1905 г. във войната с Япония. Охранка не е ефективна контраразузнавателна служба, която да може да противодейства на чуждите агенти в Русия. Русия изгражда отново разбития си флот след Руско-японската война. В този процес важна роля играе СИДНИ РАЙЛИ — британски агент. Той действа свободно в столицата Санкт Петербург и помага на германски фирми да сключат важни договори с Русия и същевременно информира британското Адмиралтейство за плановете на германските военни кораби.
Антицарските движения, които сеят обществено недоволство за изхода на войната срещу Япония, предизвикват революцията от 1905 г., жестоко потушена от армията. Влизането на Русия в Първата световна война съживява революционното движение. Бунтове, предизвикани от недостига на храна и от антивоенните настроения, застрашават правителството и Охранката. Цар Николай II, изправен пред разгром на бойното поле и вътрешни размирици, е принуден да абдикира през пролетта на 1917 г. За кратък период Русия има свое демократично парламентарно правителство.
Но това положение е неприемливо за Ленин и болшевишката партия — избухва революция срещу нестабилното парламентарно правителство. Този път революцията не може да бъде спряна. Ленин настоява Русия да излезе от войната и призовава „Вся власть советам“ — създават се работнически и войнишки съвети, които да формират временно правителство.
През октомври 1917 г. болшевиките завладяват Петроград (новото име на Санкт Петербург от 1914 г.). Скоро са превзети също Москва и други големи градове. Тъй като царските генерали и армията оказват отпор, революцията въвлича нацията в гражданска война. Червените настояват за власт на пролетариата, а опонентите им се борят за възкресяване монархията на Романов. Т.нар. белогвардейци скоро намират съюзници в чужбина.
В отчаян опит да задържат Русия във войната срещу Германия британците използват Райли и други агенти да открият начин да свалят червените от властта. Райли и британският шпионин дипломат БРУС ЛОКХАРТ се включват в заговор, който не постига целта си. За атентата срещу Ленин, в който той е сериозно ранен, може би с право са обвинени британците. Райли твърди, че има на разположение 60 000 белогвардейци, готови да действат при сигнал от британците. В тази обстановка на заговори и интриги Ленин създава ЧК — полицейска организация, която трябва да се справи с контрареволюционерите и да наказва „шпионите, предателите, затворниците, бандитите, спекулантите, използвачите, фалшификаторите, подпалвачите, хулиганите, агитаторите, саботьорите, враговете на режима и други паразити“.