Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Сега разчитах на младите си и лоялни стратънци да пробутат на клиентите си така надутите до безкрайност акции. И то всичките — не само единия милион единици, които бяха дали на клиентите си в рамките на първичното публично предлагане, но и моите един милион единици от мишите дупки, вече вкарани в собствената ни фирмена сметка за търговия с ценни книжа, наред с временно преотстъпените им триста хиляди единици, които щях да изкупя обратно до няколко дни… а след това и малкото допълнителни акции, които бях длъжен да изкупя от брокерските фирми-черноработнички, за това, че бяха надули единиците до осемнайсет долара. Те щяха да продадат единиците си обратно на „Стратън Оукмънт“ бавно и неусетно и по този начин да реализират собствената си печалба. С две думи, стратънци трябваше да реализират трийсетина милиона — предостатъчно за покриване на всички разходи и за буфер срещу действията на евентуални спекуланти „на късо“, които можеха да опитат да продават акции, които дори не притежават, с надеждата да накарат цената да започне да пада и малко след това да ги купят обратно още по-евтино. Трийсет милиона не бяха никакъв проблем за веселата ми брокерска дружина, особено след вдъхновяващото ми тазсутрешно слово, след което влагаха повече от всякога цялата си душа в продажбите.
В момента се намирах в търговската зала и надничах през рамото на главния ми борсов посредник Стив Сандърс. С едно око следях няколкото монитора пред Стив, а с другото наблюдавах борсовата зала през остъклената стена. А там цареше истинска лудост. Брокерите крещяха в телефоните си като онези духове, чийто вой предвещава единствено смърт. На всеки няколко секунди някоя русокоса млада асистентка с дълбоко изрязано деколте притискаше гърди о стъклото и пъхваше тесте фишове през тесния прорез отдолу. Тогава един от четиримата служители, които обработваха сделките на брокерите, грабваше фишовете, набираше данните в компютърната мрежа, те се появяваха на фирмения терминал пред Стив, а той от своя страна ги изпълняваше по текущата пазарна цена.
Докато наблюдавах как оранжевите цифри преминаваха по терминала пред Стив, изпитах едно извратено чувство на гордост от факта, че докато двамата малоумници СЕК висяха в конферентната ми зала и ровеха в миналото да намерят някакъв признак за извършено престъпление, аз вилнеех буквално под носа им. Така и щяха да си умрат от студ, додето подслушвахме всяка изречена от тях дума.
Към този момент над петдесет различни брокерски фирми купуваха истерично пуснатите от нас акции. Това, което ги свързваше, бе знанието им, че в крайна сметка „Стратън Оукмънт“ ще си закупи обратно акциите по най-високия достигнат курс. А след като купуването се извършваше от други брокерски фирми, Комисията нямаше как да докаже, че именно аз съм изтикал цената до осемнайсет долара на единица. Семпло и елегантно! Как аз ще съм виновен, щом други са качили цената? Та нали аз само продавах през цялото време. И бях продал на другите брокерски фирми точно толкова, колкото да топнат човките си и да имат интерес да манипулират и следващите ми нови емисии, но не достатъчно, че да ме обременят особено при обратното изкупуване на акциите им в края на борсовия ден. Подобно равновесие не се постигаше лесно, но важното бе да имам достоверно опровержение, ако Комисията се запиташе как се е стигнало до такава висока цена на акциите на „Стив Мадън Шуз“. Когато след месец изземеха счетоводната ми документация, за да възстановят събитията от тези няколко първоначални минути от предлагането, данните щяха да сочат, че цената на „Стив Мадън Шуз“ се е надула благодарение на брокерски фирми из цяла Америка и случаят щеше да е приключен.
Последните ми инструкции към Стив преди да напусна борсовата зала бяха да не позволява при никакви обстоятелства акциите да падат под осемнайсет долара. Не можех да си позволя да прецакам останалите на Уолстрийт, след като така любезно са манипулирали акциите ми в моя полза.
Глава 10.
Покварения китаец
Към 16 часа бяхме достигнали рекордни висоти.
Борсовият ден приключи, а новината, че „Стив Мадън Шуз“ са били най-активно търгуваните акции не само в Америка, но и в цял свят, бе разтръбена от самия индекс Доу Джонс. В цял свят! Това се казва дързост! Истинска дързост!
„Стратън Оукмънт“ доказа колко голяма сила притежава. По-точно казано, „Стратън Оукмънт“ бе самото олицетворение на силата, а аз в качеството ми на шеф на „Стратън“ черпех от тази сила и се намирах на върха й. Усещах подема й с всяка фибра на тялото си, усещах я как резонира в сърцето и душата ми, в черния дроб и слабините ми. След осем милиона покупко-продажби единиците на „Стив Мадън Шуз“ бяха приключили деня малко под деветнайсет долара — нарастване с цели петстотин процента в рамките на един-единствен ден, повече от всяка друга компания, чиито акции се търгуваха на НАСДАК, Нюйоркската фондова борса, АМЕКС и която и да била друга фондова борса на света. Да, на света — от скованата в норвежки студ борса в Осло до борсата в австралийския рай на кенгурата в Сидни.