Вълка от Уолстрийт

Често си задавах въпроса, що за игрално поле са измислили ония от НАСД, та клиентът винаги да е преебаната страна, и бях стигнал до заключението, че нещата стоят така, понеже НАСД беше саморегулираща се асоциация, „собственост“ на самите брокерски фирми. (Сред които и „Стратън Оукмънт“, между другото.)

По принцип НАСД само се стараеше да изглежда, че защитава интересите на клиентите и е на тяхна страна, но не се напъваше особено, а само дотолкова, колкото да не дразни СЕК — Комисията по ценни книжа и борси, пред която носеше отговорност.

Тъй че вместо да остави цената на една новоиздавана акция да се диктува от естествения баланс между търсенето и предлагането, НАСД запазваше това изключително ценно право на водещия мениджър на емисията, какъвто в конкретния случай се явявах аз. Можех да назова каквато цена ми дойдеше наум, колкото и произволна да беше. Затова реших да постъпя съвсем капризно и назовах начална цена от пет долара и петдесет за единица, което ми предостави великолепната възможност моментално да откупя своите един милион единици от мишите си дупки. И макар на мишите дупки сигурно да им се щеше да позадържат единиците мъ-ъ-ничко по-дълго, нямаха право на избор. В края на краищата обратното изкупуване беше предварително договорено (така, както си беше абсолютно забранено) и те автоматично щяха да спечелят долар и петдесет за единица, без да си мръднат пръста и без да рискуват нищо — тъй като така или иначе бяха получили единиците, без да ги платят. Така че, ако искаха да участват и в следващата сделка, трябваше да направят каквото се иска, а именно само да кажат: „Благодарим ти, Джордан!“; а ако после ги надушеха федералните или щатските инспектори на СЕК, най-нагло и безсрамно да лъжат защо са продали единиците си толкова евтино.

А логиката ми беше направо безупречна. В 13:03 часа — само три минути след като бях откупил обратно единиците от мишите си дупки за по 5,50 долара всяка — останалите от Уолстрийт вече бяха докарали цената на единиците до 18 долара. С една дума, бях реализирал печалба от 12,5 милиона. 12,5 милиона! За три минути! Освен това бях направил още милионче-милионче и нещо от таксите за инвестиционно банкиране, а до няколко дни щях да чукна още три-четири милиона — когато си върнех временно преотстъпените единици, които също бяха в ръцете на мишите ми дупки. Ееееех, мишите дупки! Каква идея само! А самият Стив беше най-голямата ми миша дупка. Той ми държеше милион и двеста хиляди акции — точно онези, които НАСДАК ме принуди да му припиша. При текущата цена от 18 долара за единица (а всяка единица се състоеше от една обикновена акция и два варанта), същинската цена на акцията беше осем долара. Това означаваше, че акциите, които Стив държеше за мен, вече струваха близо десет милиона! Поредният удар на Вълка!