Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
— Вярвай, каквото си искаш — казах, внезапно отегчена. Спорът с него ми омръзна бързо, защото изглежда никога не решаваше нищо. — Ако това, което каза по-рано, че се нуждаем от всяко предимство, което бихме могли да си осигурим, е вярно, то тогава имам работа за Мак.
Мак ме погледна бегло, все още изглеждайки зашеметен.
— Какво?
— Моят страж — казах, дърпайки надолу задната част на блузата ми, за да му покажа горната част на пентаграма — Приткин каза, че Кръгът го е деактивирал. Можеш ли да го оправиш?
— Не казах „деактивирал“, това не би било възможно — поправи ме Приткин, докато Мак се приближаваше към мен, за да хвърли един поглед. — От такова разстояние Кръгът може само да го блокира, което те почти със сигурност са направили, защото се опасяват, че ще го използваш срещу тях. Иначе те нямаше да прекъснат връзката — всеки път, когато той се възпламени, им показва точното ти местоположение, а те отчаяно искат да те намерят. — Приткин внезапно се придвижи напред, докато не нахлу в личното ми пространство. — Обяснението ти за въздействието на силата няма смисъл — каза той със суров глас — Не и ако наистина си Пития.
Предполагам, че се опитваше да ме сплаши, но това определено не проработи. Спря на около педя от мен, с неговите разголени гърди право пред погледа ми. Мускулите му леко се очертаваха под кожата и определено бяха твърди и гладки, а прекалената жега караше поточета пот да пробягват по очарователен начин през всички тези косъмчета. Единственият мъж, който някога бях докосвала, беше обезкосмен или почти, и имах налудничавото желание, да прокарвам ръце през тези руси, влажни косъмчета, за да разбера какво бих могла да създам с пръстите си.
Не знаех, защо магът, който не харесвах ни най-малко, ми въздействаше по този начин, но се чувствах като някой, който е бил на строга диета седмици наред и току-що е зърнал мелба. Ръцете ми бяха влажни, а дишането — учестено дотолкова, че се запъхтях много бързо. Откъснах очи от тялото му, преди да изгубя контрол, но това не ми помогна особено, тъй като погледът ми се спусна по-ниско, за да разбера какво беше прикрито от тези вбесяващи дънки. Преглътнах и се заборих да се взема в ръце, преди да се отдам на изгарящото желание да разкъсам джинсите му.
Почти съумях да се накарам да отстъпя, дори това да означаваше той да си помисли, че ме е уплашил. Това би било, в крайна сметка, по-добре от истината. Но след това направих грешката да го погледна в очите. Най-накрая разбрах защо винаги ми е изглеждал малко особен: неговите пясъчни мигли и вежди бяха толкова близки до цвета на кожата му, че от разстояние изглеждаше сякаш ги няма. От толкова близо, можех да видя, че миглите му бяха всъщност дълги и гъсти и обграждаха ясни зелени очи — необичайно зелени, без дори и намек на някакъв друг цвят.
Въпреки строгите заповеди за противното, ръцете ми бяха върху него, проследявайки мускулите на гърдите му. Неговите зеници се разшириха дотам, че очите му станаха почти черни и шокиран израз премина през лицето му, вероятно по-шокиран, отколкото, ако го бях зашлевила. Но не се отдръпна. Имаше едно странно изтръпване в ръцете ми там, където се притискаха срещу гърдите му и кожата му беше по-гореща, отколкото би трябвало да бъде, дори и с отвратителния климатик на магазина. Или, може би, това бях аз. Не ме интересуваше: много малко мисли бяха останали в главата ми, с изключение на това, как да смъкна този проклет цип надолу.
Преди да мога да осъществя този план, Приткин сграбчи китките ми. Не бях сигурна какво точно иска да направи, да ме отблъсне или да ме придърпа по-близо до себе си и съдейки по израза на лицето му, не мисля, че и той беше сигурен. Но нито един от нас нямаше възможност да го разбере.
Внезапно почувствах, сякаш някой ме заля с бензин и метна клечка кибрит.
Това, което избухна в мен не беше болка — беше агония и изглежда пронизваше всяка една клетка от тялото ми едновременно. Изпищях и отскочих назад, удряйки Мак и събаряйки и двама ни на пода. Приткин ни последва, защото все още държеше китките ми и смътно чух Мак да изкрещява нещо към него, но не можех да се съсредоточа достатъчно, за да разбера какво. Извих гърба си и се загърчих като риба на сухо, само дето това, което исках не беше въздух, а да се освободя от адската болка. Добих реална представа, какво чувстваш, ако изгаряш жив. Огънят проправяше своя път през гръбнака ми, раздирайки го, всеки нерв завършваше, експлодирайки в нажежена до бяло агония. Забравих къде се намирам, забравих проблемите си, които изведнъж вече изглеждаха незначителни, дори и глупави, на фона на изтезанията, които понасях. Мислех, че вече щях да забравя и името си след още няколко секунди, когато така внезапно, както беше дошла, болката изчезна.