Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
— Тогава как да го премахна?
— Не можеш!
— Не ми ги пробутвай тия! Трябва да има начин!
— Ако има, то аз не го знам — каза ми той, звучейки уморено. — Ако можех, щях да ти кажа. Докато ритуалът не завърши, ще продължи да те привлича към мъжете, но проклятието ще се противопоставя на всеки друг, освен Мирча. И вероятно ще става все по-зле с течение на времето. Duthracht е доста злобен, когато противодейства.
— Но… но какво стана с Чавез? — попитах отчаяно — Той ме докосна и нищо не се случи. Не паднах да се гърча върху ледената пързалка!
— Била си на ледената пързалка? Защо? — Приткин отново изглеждаше вбесен. Не би могло да ми пука по-малко.
— За да донеса това — посочих съм торбата. — Не исках да ги вземам в Данте.
— Така че ги остави без надзор на публично място, където всеки може да ги вземе?!
— Бяха в заключено шкафче — казах начумерено. — И може ли да се върнем на темата? Почувствах нещо да се заражда, когато Казанова ме докосна. Беше нищо в сравнение с това, което се случи току-що, но почувствах… не знам. Сякаш нещата можеха бързо да се влошат. Само че той пусна ръката ми преди това да се случи. Но Чавез не ми въздейства изобщо, и това беше по-късно. Така че, ако си прав и реакцията се засилва, не трябваше ли да е по-лошо?
Приткин погледна неловко.
— Не знам.
— Единствената причина, за която мога да се сетя, е, че — размишляваше Мак — проклятието определя размера на заплахата чрез отчитане на нивото на интерес на потенциалния партньор и реагира по съответния начин. Казанова, вероятно, до известна степен е бил привлечен от теб, докато този Чавез — не. Затова Казанова е бил идентифициран от проклятието като грешния партньор и като потенциален проблем, и предупреден да спре. Но Чавез, въпреки че също е бил грешният партньор за връзката, не се е интересувал от теб и по тази причина не е бил възприет като заплаха.
Мак изглеждаше доволен от себе си, докато аз и Приткин се взирахме един в друг с нарастваща паника. Като че ли, по взаимно съгласие никой от нас не изтъкна очевидната връзка. Не исках да се занимавам с това. Никога.
— Разбира се — Мак продължи разсеяно — когато има взаимно привличане, реакцията е по-силна, тъй като предупреждението е в двете посоки… — провлече той сконфузено.
— Добре. — Поставих ръка на главата си, която започваше да тупти заедно с пулса ми. При това положение, можех да стана най-младият човек, някога, умрял от пристъп, причинен от стрес. — Как да се справя с това нещо? — попитах Мак, тъй като Приткин беше зает да се опитва да не изглежда ужасен.
Мак почеса наболата си брада.
— Обикновено трябва да има вратичка, вградена в тези неща и особено в duthracht. Той има склонност да причинява хаос, и не мога да си представя, че някой ще го постави и няма да си остави авариен изход. Но само двама души е възможно да знаят каква е предпазната мярка.
— Мирча и този, който е направил заклинанието.
Той кимна.
— И магът без съмнение е някой отхвърлен, който е под закрилата на вампирите. Той няма да рискува да загуби това, за да ти помогне, дори ако успеем да разберем кой от стотиците измамни магове — и това са само тези в страната — е използвал Мирча. Разбира се, няма много с такъв вид умения извън Черния Кръг. Но това не ни помага особено. Да кажем, че бихме могли да ги ограничим до няколко дузини, но все още ще трябва да открием него или нея и ако това беше лесно, щеше да е направено много отдавна.
— Има ли средство, което може да забави това нещо, да направи реакцията по-малко… екстремна? — попитах Мак, но Приткин беше този, който отговори.
— След като преминем във Феерия, то може би няма да представлява проблем. Подобно на останалата част от нашите магии, проклятието не би трябвало да действа там. — Той очевидно, все още се възхищаваше на празната стена — Аз, ъ-ъ, мисля, че ще бъде по-спокойно, ако изчакаш отвън. Мак може да погледне стража ти, когато приключи с мен.
Не възразих. Грабнах друга кола, прибрах оръжията си в торбата и напуснах, вземайки ги със себе си. Това беше тест за това колко бе шокиран Приткин, но той не възрази.
Седнах на разнебитена табуретка до тезгяха и премислих отново събитията. Много малко можех да направя, освен да страня от привлекателни мъже, докато отида във Феерия. Надявах се Приткин да е прав и ефектът да е по-слаб там, може би достатъчно, за да ми спечели време да намеря Мира. Не бе велик план, но беше най-доброто, което можех да направя. Отпих от напитката си и се огледах наоколо за нещо, каквото и да е, което да отклони мислите ми от образа на почти голия Приткин, който в момента получаваше меч, изваян върху стегната му, златиста кожа.