Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
Стоях отвън повече от час, прелиствайки двойка огромни черни класьора, пълни с модели на татуировки. Имаше всичко от вуду знаци до Индонезийски племенни рисунки, но повечето бяха традиционни магически символи и индиански тотеми. Прецених, доста бързо, от описанията под снимките, че всички проекти на Мак са свързани с някаква свръхестествена полза. Не видях между тях меча, който правеше на Приткин, но той, може би, беше специална поръчка.
Двата тома бяха разделени на категории и нива. Първо, избираш какво точно искаш да прави татуировки. Някои бяха за защита, предпазващи от порязвания и ожулвания, загуба на кръв, изгаряния, наранявания на главата, отрова, измръзване и други. Дължината на списъка ме накара да се зачудя защо някой би искал да бъде маг воин. Също така ме накара да се чудя, защо досега Приткин не си е направил никакви татуировки. Имаше няколко, които ускоряваха оздравяването, но въпреки че го бях виждала да се лекува почти толкова бързо, колкото вампир, той нямаше такива. Освен ако не бяха на място, което не се вижда. Отклоних съзнанието си от този образ и бързо прелистих още няколко страници.
Също имаше и много офанзивни магии, с елементи като по-добро зрение и повишен слух и цял списък от гадни неща, които да направиш на враговете си. Не се спрях задълго на тази секция, защото не исках да разбирам, какво могат да ми замислят маговете воини на Кръга. Също разбрах, че не всеки може да получи всяка татуировка. Какви и колко можете да имате, зависи от вашето ниво на магически способности. Изображенията отчасти извличаха своята сила от околната среда, така че работеха с ограничена сила подобно на талисманите, но те също се подхранваха и от вродените магически способности на човека. Звучеше като автомобил хибрид, който използва електричество, за да намали разхода на гориво. Имаше дълга, сложна диаграма на гърба на класьорите, за да определиш набора, от който можеш да избираш. Не разбрах напълно как става, защото никога не съм била тествана за подобни неща. Децата с магически способности, обикновено проявяваха заложбите си рано, така че можеха да бъдат свързани с подходящия страж, но разбира се, Тони вече е знаел какво планира за мен.
Открих, че има предел, който дори един мощен маг, може да поддържа. Някой с татуировка на снежен леопард, помагаща му да се движи безшумно и на паяк, за да плете по-лесно илюзии, примерно, трябва да има определен брой точки от неговия базов набор от магическа енергия, за да повиши тези две способности. Освен ако не е много силен, вероятно няма да е в състояние да поддържа други съществени подобрения. Всичко беше прекалено сложно, дори и с диаграмата, така че накрая изгубих интерес. Нищо от това не ми помогна да измисля как да премина през каквото и Кръгът да беше поставил, за да блокира моя страж.
Накрая Приткин се появи, като изглеждаше блед и малко болен, а аз заех мястото му на масата за татуировки. Нямах нищо против, че Мак ще провери проблемната ми защита. Той и Приткин се нуждаеха от мен жива, докато се оправяха с Мира, така че Мак имаше личен интерес да оправи стража ми, ако можеше. Малко се тревожех за реакцията на проклятието, но очевидно не бях от типа на Мак. Не почувствах никакъв пристъп заради дяволското нещо, дори когато съблякох блузата си. Не носех сутиен, но придържах дрехата пред мен и ръцете на Мак бяха безпристрастни като на лекар.
— Може ли да ти задам един въпрос? — Той докосваше гърба ми с нещо, което приличаше на странен пухкав инструмент за почистване на лула. Не почувствах болка, но усетих гъдел по аурата ми.
Сдържах импулса си да помръдна.
— Разбира се.
— Защо правиш това? Ти изглеждаш… хм, не ми се струваш особено отмъстителна.
Погледнах го през рамото си.
— За какво се предполага да съм отмъстителна?
Той сви рамене.
— Джон каза, че смяташ да убиеш този вампир — Антонио. Предполагам, че го заслужава, но…
— Не ти изглеждам като побъркан убиец?
Той се засмя.
— Нещо такова. Ако нямаш нещо против въпроса ми, какво ти е направил? Обмислях го, докато той сменяше инструментите. Лесният отговор бе „всичко“, но не исках да започвам дълъг разговор на тази тема, която дори и в най-добрите ми дни ме докарваше до депресия. Но да я избягвам изцяло, вероятно, и без това не бе разумно. Не се нуждаех от Приткин да ми подскаже, че Мира ме интересува много повече от Тони в момента. Реших да му дам част от истината. Не беше като да нямам достатъчно основателни оплаквания срещу дебелия мъж.