Призована от сенките

— От същото място, откъдето и Греите. Сенатът.

— Те не са ти ги предали просто така.

— Не точно — реших да сменя темата — Хм, не би ли искал, случайно, да ме научиш как да върна дамите в тяхната кутия? — Чудех се как да разбера заклинанието, необходимо да уловя Мира на тяхно място. Щеше да бъде много удобно, ако Приткин просто ми го дадеше.

— Кажи ми за руните! — По дяволите, той бе толкова целенасочен!

— Кажи ми за Греите и ще си помисля.

— Те са длъжни да работят за теб година и един ден след освобождаването им или докато не ти спасят живота. След това ще бъдат свободни отново да тероризират човечеството.

Погледнах го гневно.

— Не това те питах. И не ги освободих нарочно, както знаеш!

— Не би трябвало да си способна да го направиш, изобщо! Това е много сложно заклинание. Как го научи?

Реших да не му споделям, че всичко, което бях направила бе да повдигна кълбото. Приткин вече ме смяташе за достатъчно опасна, не беше нужно да потвърждавам впечатлението му. И може би това не беше от значение. Кутията може би е била дефектна — кой знае от колко време са били вътре. Разбира се, ако тя не работи правилно, не бих могла да я използвам и върху Мира. Чудех се дали няма начин да я тествам.

— Е? — Той очевидно не бе от търпеливите.

— Знаеш ли заклинанието за връщането им обратно или не?

— Да.

Това беше, това бе всичко, което изтръгнах.

— Тогава, може би можем да постигнем споразумение. Ти ще ми дадеш заклинанието и може би ще ти кажа къде са оръжията.

— Ще ми кажеш, така или иначе — противопостави ми се той — Няма да се доближиш до твоите вампири без мен, така че няма да получиш шанс да използваш оръжията. И дори и моята помощ може би няма да е достатъчна. Нуждаем се от всяко преимущество.

Мак се върна, преди да успея да измисля остроумен отговор.

— Ник бе много любопитен, защо се интересувам, но мисля, че го залъгах. — Той се консултира с една карирана бележка в ръката си. — Той каза, че две са били закупени на търг при Донован през 1872-ра. Кръгът наддавал от името на анонимен участник в търга, който платил много пари. Повече никой не чул нищо за тях. — Той ме погледна. — Наистина искам да знам къде ги намери.

— Тя не ги е намерила, тя ги е откраднала. От Сената — каза Приткин.

Мак подсвирна.

— Тази история искам да я чуя.

— Може би по-късно — казах, надявайки се, че ще забрави.

— Добре, но ще ти напомня! — Той се консултира с бележките си отново — Това е основано основно на слухове, но Ник е известен с познанията си върху руните, така че това, вероятно, е максималното, което можем да научим. Хагалаз причинява масивна градушка, която поразява всичко наоколо, с изключение на заклинателя и който той предпочете да защити. — Предполагам, че това означава всеки, който е в обхвата на щитовете му, макар че Ник не е сигурен. Заклинанието действа и на обратно, то укротява дори и най-яростната буря.