Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
— Мак! — Приткин го прекъсна, когато изглежда, сякаш, приятеля му почти се отплесна.
— О, добре. Е, има много легенди за Егил, повечето от които са разказани в неговите собствени поеми. Той обрисува себе си с по-едро-от-естествен-ръст, който прави невъобразими неща — изправял се срещу огромен брой противници и ги убивал без чужда помощ, подпалвал хамбари с поглед, покорявал крале под властта си само със силата на думите и оцелял при многобройни покушения срещу живота му.
Той се превърнал във враг на Гунхилд или с кражбата на руните, или с убийството на сина й — легендите се различават. Изглежда, доживял до осемдесетгодишна възраст във времена, когато повечето хора умирали на четиридесет. Интересен човек, винаги съм го мислел.
— Добре. И какво правят руните? — опитвах да не звуча нетърпелива, но се нуждаех от полезни факти, а не от урок по история.
— Носи се слух, че е имало пълен комплект в един момент, но е бил развален преди векове. Няма значение, понеже те се използват самостоятелно. Всяка има различна способност, свързана с нея, и тяхното единствено ограничение е, че трябва да се презареждат за месец след употреба. Тези, които продължават да съществуват, са високо ценени оръжия. Говори се, че не може да им се противодейства и че дори и Нулевите бомби нямат особен ефект върху тях.
Метнах на Мак скептичен поглед. Никога не бях чувала за някоя магия, на която да не може да се противодейства. Казанова се беше опитал да прокара тази идея, отнасяйки я за моето проклятие, но дори Приткин призна, че почти сигурно има изход от него. Просто все още не знаех какъв е той.
Мак поклати глава.
— Това звучи невероятно, нали? Но Кръгът притежава два камъка от комплекта и аз бях там преди двадесет години, когато използваха единия, за да тестват нов страж, който щяха да разработват. Това нещо беше мечка — нищо не можеше да мине през него и наистина имам предвид — нищо! Двадесет от нашите най-добри магове работиха непрестанно по стража през по-голямата част от сутринта, удряха го с всичко, което имаха, но той единствено потрепваше. Тогава старият Марсдън — той обикновено ръководеше съвета — извади руните. Реши да призове Турисаз. Никога няма да забравя това, до края на живота си.
— Какво стана? — казах с нетърпение.
— Ако не си виждала Марсдън, трудно би си придобила понятие за това, но си представи най-възрастния, най-мършавия, най-безобидния човек, който някога си срещала. Неговата магия беше все още силна тогава — той се оттегли преди няколко години — но беше стар. Ръцете му трепереха и почти винаги имаше разлята храна по себе си, защото зрението му не струваше и пет пари. Продължаваше да се блъска в мебелите, но нямаше да сложи очила или да използва магия, за да подобри зрението си. Продължаваше да твърди, че не се нуждае от тях, а в следващия момент опитваше да се ръкува със закачалка за дрехи. Изглеждаше така, сякаш би трябвало да е в старчески дом, докато не се сблъскаш с него. Тогава разбираш, защо беше ръководил Съвета от седем десетилетия.
— Мак!
— Да, да, добре! Е, Марсдън призова Турисаз към себе си и следващото нещо, което всеки от нас осъзна, бе, че го нямаше и на неговото място стоеше огромно — и наистина имам предвид огромно! — страшилище. Беше толкова високо, че трябваше да се прегърбва, за да се побере в стаята, а залата на Съвета бе висока почти шест метра! То сграбчи масата на Съвета, която беше изработена от вековна дъбова дървесина и тежеше Бог знае колко и я запрати по протежение на залата. Когато тя отскочи от стража, без да нанесе каквато и да е вреда, съществото нададе такъв рев, че изцяло ме оглуши за десет минути, после атакува. Стражът беше създаден да пази малка ваза и до този момент, дори и листенце от цветята не беше повредено. По-малко от минута, след като Турисаз беше призован, стражът беше свален и вазата беше на прах.
— Колко… удивително! — Бях нахлула в Сената, надявайки се да открия оръжия и изглежда накрая съм имала късмет и съм намерила няколко. Познавайки склонността на Тони към неприятни изненади, щях да се нуждая от тях.
— Да, добре. Дотук всичко беше наред, но в следващия момент имахме вилнеещо чудовище на главите си, нали? И не можехме да го убием, без да убием и ръководителя на Съвета. Не че някой от нас се беше и замислил да направи такова нещо. Ние се прегазвахме един друг, излизайки през вратата, след това се разбягахме като подплашени зайци. Събрахме се отново отвън и спорихме близо час за това, какво да правим, след като то разрушеше стражите, охраняващи залата и се освободеше. Тогава старият Марсдън се появи залитащ и в заключение си направи труда да спомене, че заклинанието действа само един час.