Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
— Може ли Мирча да промени проклятието? — попитах. Бях горда от факта, че успях да запазя гласа си спокоен.
Приткин също се беше изправил на краката си и като допълнителен бонус, беше облякъл ризата си отново. Той ме погледна, а след това бързо се извърна.
— Малко вероятно.
— Някой ще бъде ли така добър да ми каже какво, по дяволите, се случи току-що? — попита Мак.
— Тогава защо изведнъж силно желая всеки мъж, който ми се изпречи?
Приткин се взираше в стената зад хладилника и след като осъзнах, че се съсредоточавам в предницата на джинсите му, реших да направя същото.
— Болката беше един вид защита на проклятието срещу забранен партньор — каза ми той. — Това не би те привлякло към никого. Почувствах внезапна вълна на облекчение, достатъчно силно, че да ми омекнат коленете. Хванах се за масата с две ръце и се помъчих да не се захиля като идиот. След няколко секунди, успях да го преодолея. Може би, Мирча не ме беше манипулирал — не и точно сега — но очевидно, все още имаше проблем.
— И така, какво става?
— Аз… не съм сигурен. — Приткин пое накъсан дъх и затвори очи. След момент зачервените му бузи леко побледняха. — Обърка ли се нещо по време на ритуала?
— Какъв ритуал? — Мак се опитваше да влезе в час, но не се справяше особено добре. Чувствах се по този начин цял ден.
— Ритуалът по прехвърлянето — разясних — който се изисква, за да се превърнеш в Пития. Не знам как се нарича? Агнес го започна, но тя каза, че трябва да, ъ-ъ. — Разтакавах се от уважение към старомодната чувствителност на Мак.
— Но Мирча се погрижи за това — каза Приткин.
— Не точно. — Можех да разбера объркването му. Като изключим антракта на представлението, последния път, когато ни видя заедно с Мирча, бяхме голи и запотени. Добре, технически бях увита в одеяло, но схващате какво искам да кажа. — Бяхме прекъснати. Распутин нападна, помниш ли?
— Съвсем ясно. — Приткин сбърчи чело, сякаш се опитваше да осмисли трудно понятие. — Казваш, че все още си девствена?! — попита без заобикалки. Гласът му прозвуча толкова недоверчиво, както и ако някой му беше казал, че космически кораб е кацнал върху моравата пред Белия Дом. Подобно нещо е възможно, но много малко вероятно.
Спрях да зяпам стената, за да го изгледам свирепо.
— Не че това е твоя работа, но да!
Той поклати глава, отказвайки да повярва.
— Никога не бих предположил!
Бях готова да започна сериозно да се дразня, когато установих, че се възхищавам на начина, по който влажната коса се къдреше в основата на врата му. По дяволите, по дяволите, по дяволите!
— Имаш ли теория или не?
— Най-вероятното обяснение е, че Ритуалът на Пития се опитва да се изпълни докрай от само себе си.
За момент се взирах в него безизразно. Той не забеляза това, тъй като бе твърде зает да брои тухлите в стената.
— Нека да изясним това — казах накрая, като звучах леко сподавено въпреки огромните ми усилия. — Тъй като Мирча не е тук, недовършеният ритуал ме кара да съм привлечена от други мъже, за да се завърши. Но проклятието не харесва това и се проявява като изтезава мен и всеки, който се намира близо до мен. Така ли? И по-важното, ще продължи ли да се случва?
— Какво проклятие? Под проклятие ли си? — попита Мак.
— Нейният вампир господар я е поставил под duthracht. Това е несъвместимо с Ритуала на Пития, който все още не е завършен — каза Приткин накратко.
— О, по дяволите! — Мак седна на табуретката. Изглеждаше шокиран.
— Отговори ми! — Ако дръзнех в този момент да докосна Приткин, щях да го докарам на косъм от смъртта.
— Не знам достатъчно за ритуалите, за да кажа със сигурност дали има изход точно сега — каза неотзивчиво. — Церемонията се провежда под юрисдикцията на Пития и има няколко документа, пазени на място, свързано с длъжността.
— А някакви свидетели? — надявах се, че не звуча толкова обезумяла, колкото се чувствах. — Ритуалът е бил изпълнен за Агнес веднъж, нали?
— Това е било преди повече от осемдесет години. Дори ако има някакви свидетели, които са все още живи, те няма да бъдат от голяма полза. По-голямата част от ритуала се извършва уединено. Единствените хора, които са запознати с цялата процедура, са Пития и посоченият от нея наследник.
— Мира. — Супер, отново бях там, откъдето бях започнала. — Какво ще кажеш за проклятието тогава?
— Вече правиш, каквото може да се направи, като стоиш далеч от Мирча. Това поне ще забави процеса. Няма друго средство за защита, освен заклинанието да се премахне.