![Дълбина в небето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/7/dlbina-v-nebeto-bg-download.jpg)
Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
Червените аварийни светлинки сякаш се люлееха наоколо; примигването им го ослепяваше.
Гласът на Дием се разнесе висок и дрезгав.
— Аз… Според мен е унищожен.
Изпепелен, изпарен, изчезнал — нито една дума не можеше да опише ужаса на случилото се.
— Засега нямам никакво потвърждение, но четири ракети… Боже, бяха точно над него!
Дочуха се и още няколко гласа, но те бяха много по-слаби от този на Джими Дием. Вин отново се запромъква обратно към него. Налягането внезапно намаля. Без светлини и автоматично управление спускателният апарат се превръщаше в същински ковчег.
За първи път в живота си Езр Вин почувства паниката на родения на твърда земя, който внезапно е изгубил ориентир и почва под краката си. Нулевата гравитация можеше да означава, че вече са пристигнали в определената точка; но тя можеше да е признак, че в момента извършват свободно падане по дъгообразна траектория, която някъде напред се пресича с повърхността на планетата…
Вин потисна ужаса си и продължи да се промъква напред. Все пак им оставаше аварийната капсула. Можеха да получат указания в последния момент. Или пък да използват автопилота, за да се доберат до някой от оцелелите кораби на Чуенг Хо. Болката в главата му стана непоносима. Червените аварийни светлини грееха все по-мъждиво. Усети как мисълта му се замъглява и го обзема паника. Повече нищо не можеше да стори.
Преди съвсем да изгуби съзнание, съдбата му даде още един шанс, един спомен: Триксия Бонзол не беше на борда на „Фам Нувен“.
8.
Повече от двеста години часовниковият механизъм под повърхността на замръзналото езеро неотклонно отчиташе времето, изхабявайки пружина след пружина. Сега цъкаше под дебелия слой лед благодарение на последната останала пружина… И натъпкваше замръзнал въздух в спусъка. Можеше да остане така чак до идването на Новото слънце, ако не бяха някои непредвидени обстоятелства. На седмия ден от двеста и деветата година откъм замръзналото море се усетиха няколко силни земни труса, в резултат на които засечката на спусъка се охлаби. Буталото изтика органичната пяна в резервоара със замръзнал въздух. Няколко минути не последва никаква реакция. След това органичната материя засвети и температурата около изпарителите на кислород, азот и въглероден двуокис рязко се покачи. Изкачването към повърхността започна.
Да се събудиш насред Мрака не е като да отвориш очи след нормален сън. Хиляди поети се бяха опитвали да възпеят този миг. През последните епохи десет хиляди академици търсеха научното му обяснение. За втори път Шерканер Ъндърхил го изпита върху себе си (но първият всъщност не се брои, тъй като спомените му се смесваха с картини от детството и усещането как се клати върху гърба на баща си из подземията на Маунтроял.)
Събуждането след Период на мрак става постепенно, на части. Зрението, чувството за допир, слухът. Паметта, способността за разпознаване, логическото мислене. Дали обаче се възстановяваха едно подир друго. Или се възвръщаха всички едновременно, но без връзка помежду си? И кога сред всички тези части започваше да действа „съзнанието“? Тези въпроси щяха да глождят ума на Шерканер през целия му живот и да се превърнат в основна двигателна сила на неговото дирене… Но в първите мигове, когато съзнанието беше още полузаспало, други, много по-важни въпроси ги изместиха. Усилието да събере отделните парчета памет и мисъл, да си припомни кой е всъщност, какво прави тук и какво трябва да стори, колкото се може по-скоро, за да оцелее. На първо време го направляваха единствено инстинктите, създадени през милионите години съществуване на неговия вид.
Времето минаваше и мисълта му най-сетне потече гладко. Шерканер Ъндърхил надзърна в мрака през напукания прозорец на плавателния съд. Навън се извършваше някакво движение — дали не беше по-скоро заблуда заради гъстата пара? Не, приличаше на пелена от кристали, кръжащи в мъждивата светлина, която ги обгръщаше отвред.
Някой го буташе по дясното рамо и непрекъснато повтаряше името му. Шерканер се насили да слепи отделните парчета от спомени.
— Тъй вярно, сержант, аз се заблудих… Искам да кажа аз се събудих.
— Чудесно — долетя гласът на Юнърбай, кънтящ, сякаш излизаше от тенекия. — Наранен ли си? Нали помниш как да провериш това?
Шерканер послушно зашава с крака. Всичките го боляха; това можеше да се смята за добро начало. После внимателно провери средните ръце, последователно раздвижи предните крайници и ръцете, с които се хранеше.