Прах [bg]

19

Следваме железопътните линии покрай трафопост, после покрай център за изучаване на плазмата и топенето. Следва просторна магнитна лаборатория. Вървим по разбит цимент, между контейнери за боклук, телени огради и плевели. Не бързаме и внимателно се оглеждаме за следи от убиеца.

Бентън е сигурен, че той е избягал оттук на разсъмване. Не долавям и най-лекото съмнение или опасение. Трудно ми е да си представя как някой минава оттук в тъмното. Не виждам как би могъл да заобиколи калта, хлъзгавите железа и дървета и да мине покрай задната част на сградите, които са били пусти и тъмни. Би могъл да се нарани. Как може човек, бягащ от местопрестъпление, да вижда къде отива?

— Трябваше да ми кажеш — заявява Бентън, не обвинително, а кротко и загрижено. — Ако си усетила, че някой те наблюдава, защо не ми спомена за това?

— Мислех, че въображението ми е виновно. После тази сутрин видях някого, но той избяга. Отначало Марино прие, че е хлапе, възнамеряващо да краде.

— Но не е било.

— А сега той вярва, че е бил Хейли Суонсън.

— Не е. И мисля, че си наясно с по-сериозния проблем. Но аз съм си у дома и ако преди не го е знаел, сега вече знае.

— Защото ни наблюдава — схващам.

— Така постъпва. Наблюдава и си фантазира. А напоследък ти се появяваш в новините прекалено често. Това е човек, който следва другите случаи.

— Значи смяташ, че е възнамерявал да ми направи нещо?

— Никога няма да му дам тази възможност — решително отговаря Бентън.

Стигаме до масивните климатици и генератори и контейнерите с течен азот, свързани с тръби от неръждаема стомана. Високите светли пилони на напукания бетон приличат на вятърни мелници. Комини се издигат над плоските покриви, високи и конусовидни като ракетни силози или тръби на орган. Заобикаляме камион с хелий, когато в гърдите ми се надига силна тъга. Не знам откъде се появи.

Бентън отсъства от къщи по-малко от месец, но ми се струва цяла вечност. Той не е същият или пък аз съм се променила и го виждам по начин, по какъвто не съм го виждала преди. Разстроена съм. Страх ме е да се доверя на заключенията му. Тревожа се, че е обзет от параноя и се е доближил прекалено много до престъпника. Мисля си колко пъти съм го предупреждавала да не се доближава толкова много до хората, които преследва. Неведнъж съм му повтаряла, че когато вечеряш с дявола, трябва да използваш дълга лъжица.