Господарят на дъжда [bg]

Люис бавно огледа събеседниците си:

— Може би трябва да се споразумеем с него, докато се справим с комунистите. — Облегна се назад и кръстоса крака. — После отново ще засилим натиска.

— И дума да не става — възрази Джефри. — Той е не по-малка заплаха за града от комунистите. Може би дори е по-голяма. — Той също се облегна назад. — Други въпроси? — Изправи се. — Исках просто да ви информирам, това е.

Келнерът отвори една двойна врата към стая с подобно обзавеждане и кресла, наредени пред празна камина. Дългият плот покрай стената бе отрупан с храна. Друг сикх извади бутилка шампанско от кофичка с лед и я отвори. Две невероятно красиви китайки започнаха да сервират сандвичи в сребърни подноси.

Фийлд се загледа към покривите зад хотел „Катей“. Чувстваше се неловко тук. Обърна се — Биърс се беше приближил до него с чаша шампанско в ръка.

— Сигурен съм, че сме се виждали вече.

— Да, господин комисар, но тогава бях още новобранец.

— Голям физиономист съм.

Фийлд се съмняваше. Носът на Биърс беше червен, по бузите му се виждаше мрежа от спукани капиляри и комисарят изглеждаше неспособен да се държи стабилно на краката си. Грейнджър се приближи и подаде чаша на Фийлд:

— Добър вечер, войнико.

— Добър вечер, сър.

Биърс изгълта шампанското си на един дъх и измънка:

— Я аз да тръгвам, че Мери ще ме убие.

Усмихна се на Фийлд и тръгна към вратата, като спря да се ръкува с Джефри.

Известно време Грейнджър и Фийлд мълчаха; чувстваха се неловко.

— Не подозирах, че връщането на Бородин е толкова важно — отбеляза младежът.

— Съветниците обичат да са в течение — обясни Грейнджър и добави шепнешком: — Джефри добре ги върти. — Обърна се с гръб към останалите и огледа Фийлд. — Имаш нужда от нови дрехи. Едно малко допълнение към заплатата ще ти се отрази добре.

Фийлд понечи да отговори, но Грейнджър прекъсна:

— Умен, амбициозен младеж като теб… с добри връзки. — Погледна смокинга на Фийлд, после скъпите костюми на другите мъже. — Не можеш да я караш само на детективска заплата.

— Какво допълнение?

Началникът му поглади ревера си:

— Не е зле за бедно момче от Корк, а? — Спря поглед върху голия гръб на една от китайките. — Ние не обичаме да оставяме умните си служители да мизерстват в този богат град, ако ме разбираш.

Фийлд не разбираше.

— За тази цел имаме спомоществователен фонд. Обърни внимание какви заплати получаваш. Ще бъдеш приятно изненадан.

Младият мъж видя, че Джефри се приближава.

— Както и да е, утре сутринта можеш да дойдеш да ми помогнеш за брифинга в десет часа в Хонкю.