Господарят на дъжда [bg]
- Автор: Bradby Tom
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят на дъжда [bg]». Краткое содержание книги:
— Всички ние виждаме бедността по улиците на Шанхай и аз не съм единственият, който се възхищава от неуморните усилия на шанхайския доброволен корпус за облекчаване страданията на народа. Това обаче е само капка в морето. — Наведе се напред и размаха пръст: — Всеки мъж в този град знае, че с упорит и честен труд може лесно да избави себе си и семейството си от мизерията. Затова сме тук. Затова нито един град на земята не върви към такова златно бъдеще като Шанхай. Затова с пълно право можем да кажем, че той е новият Ерусалим. Град, носещ безкрайни възможности и основаващ се на ценности, с които можем да се гордеем.
Последва кратка пауза, след това избухнаха оглушителни ръкопляскания и всички в залата — триста или четиристотин души — станаха на крака. Джефри скромно вдигна ръка:
— За съжаление… — Изчака шумът да стихне и продължи: — … За съжаление не мога да отделя време за въпроси, защото времето лети, а имам неотложна работа, затова моля да ме извините…
Излезе от залата толкова бързо, колкото му позволяваше протезата, и Фийлд изпита съжаление, като го гледаше. Той последва вуйчо си към асансьора. Когато затвори вратата, Джефри въздъхна с облекчение:
— Съжалявам, ако изказването ми е прозвучало шовинистки, но трябваше да подгрея аудиторията.
Фийлд погледна листчето, което му беше дала дамата на входа. Имаше снимка на Джефри и биографични подробности: Кеймбридж, военната му кариера, Викторианския кръст и всичко останало.
Джефри се подсмихна:
— Шанхайският доброволчески корпус. Боже мили! Сред тях няма жена под четирийсет… — Асансьорът още стоеше и той натисна копчето за шестия етаж. — Само не засягай темата пред Пенелъпи.
Асансьорът тръгна.
— Няма да се бавя — обеща вуйчото. — Сигурен съм, че момчетата няма да имат нищо против, ако седнеш при нас.
Махна конец от ръкава на сивия си костюм и Фийлд се смути заради стария си смокинг.
Асансьорът спря и те слязоха в трапезарията на банката. Не беше голяма, но се намираше на ъгъла на сградата и от високите прозорци се откриваше великолепна гледка към реката и ярките светлини на града.
Джефри се приближи към група мъже около голяма дъбова маса. Зад тях имаше масичка, покрита със сребърни прибори. По стените висяха огромни портрети с маслени бои. Чарлс Люис седеше на кожено кресло с цигара в едната ръка и чаша в другата. До него бе комисарят Биърс, а зад тях с ръце в джобовете стоеше Патрик Грейнджър.
Джефри прокара пръсти през прошарената си коса. На Фийлд му се стори, че от предишната им среща се е състарил.
— Някои от вас вече познават Ричард, племенника ми, който е отскоро в града… реших, че ще му е интересно да седне при нас, и понеже това не е официално заседание на Съвета, се надявам, че няма възражения.
Неколцина от мъжете около масата поклатиха глави. Джефри седна и се обърна към един сикх с червено-златиста униформа:
— Джин.
Фийлд застана до прозореца.
— Така — продължи Джефри, докато палеше цигара, — току-що говорих пред женската секция на шанхайския доброволчески корпус. Затова моля да ме извините, ако съм леко неадекватен.
— От джина ще се оправиш, стари приятелю — отбеляза Люис.
Всички носеха тъмни костюми, Фийлд веднага забеляза, че вуйчо му и Люис са водещите в групата.
— Нека не проточваме срещата — предложи Джефри. — Патрик ще ни запознае с положението.
Грейнджър извади ръцете от джобовете си, излезе на светло и заговори:
— Както Ричард и някои от останалите вече знаят, снощи Михаил Бородин е пристигнал в града. Според сведенията ни ще се опита да създаде безредици като миналото лято, но в много по-голям мащаб. Има мрежа от активисти, главно китайски студенти, които действат на територията на целия град. Има сведения също така, че Бородин и съмишлениците му от руското консулство са получили значителни средства от Москва. Някои пропагандни организации, като „Нов шанхайски живот“, са били финансирани допълнително, но подозираме, че парите ще се използват най-вече за дейности като плакати и позиви и купуване на активисти.
— Купуване на активисти ли? — не разбра Люис.
Грейнджър се обърна към него:
— Миналото лято те финансираха стачните комитети. Този път подозираме, че имат достатъчно пари, за да плащат на самите стачници.
— Благодаря, Патрик — каза Джефри. — Аз смятам, че за противопоставяне на тези дейности ще се нуждаем от допълнителни средства.