Другият [bg]

8.

Джанет Андерсън се събуди в седем без четвърт и видя, че мъжът ѝ вече не е в леглото. В кухнята миришеше на прясно сварено кафе, но Ралф не беше и там. Джийни погледна през прозореца: Ралф, още по пижама, седеше на масата за пикник в задния двор, пред него беше чашата, която Дерек му бе подарил по случай миналия Ден на бащата. Отстрани с големи сини букви беше написано: ИМАШ ПРАВОТО ДА МЪЛЧИШ, ДОКАТО СИ ИЗПИЯ КАФЕТО. Тя взе своята чаша, отиде в двора и целуна мъжа си по страната. Очертаваше се горещ ден, но в ранната утрин въздухът още беше приятно прохладен.

— Само за това мислиш, нали, Ралф?

— Отнася се за всички ни. И още дълго ще е така.

— Неделя е. Ден за почивка, каквато ти е необходима. Не ми харесва как изглеждаш. Според статия, която прочетох миналата седмица в раздела със здравни съвети на „Ню Йорк Таймс“, ти си на крачка от сърдечния удар.

— Много обнадеждаващо.

Тя въздъхна.

— Коя е първата задача в списъка ти?

— Да разпитам онази учителка, Дебора Грант. Чиста формалност. Несъмнено ще потвърди, че Тери е пътувал до Кап Сити, обаче може да е забелязала нещо странно в поведението му, което Раундхил и Куейд са пропуснали. Понякога жените са по-наблюдателни.

Джийни си помисли, че изказването му е доста сексистко, но вместо да се заяде, предпочете да се върне към разговора от предишната вечер:

— Тери е бил тук. Той го е направил. Необходими са ти веществени доказателства от Кап Сити. Предполагам, че за ДНК няма шанс, но пръстови отпечатъци?

— Можем да снемем пръстовите отпечатъци в стаята, където са били двамата с Куейд, но те са напуснали хотела в сряда сутринта и оттогава стаята е била почиствана няколко пъти след други клиенти на хотела.

— Все пак е някаква възможност, нали? Има и съвестни камериерки, обаче повечето само оправят леглата, избърсват следите от мокри чаши по масичката и така отбиват номера. Ами ако откриеш отпечатъците на господин Куейд, но не и на Тери Мейтланд?

Беше поруменяла като развълнувано хлапе, играещо ролята на детектив; не му се искаше да я разочарова, обаче…

— Това няма да докаже нищо, мила. Хауи Голд ще заяви на съдебните заседатели, че не могат да осъдят някого заради липсата на отпечатъците му, и ще е прав.

Джийни се замисли, после отново подхвана:

— Смятам, че все пак трябва да се вземат отпечатъци от онази стая и да се идентифицират колкото е възможно повече и по-бързо. Възможно ли е?

— Да. Чудесна идея — кимна той и си помисли, че ако не друго, щяха да отхвърлят една от теориите. — Ще разбера за коя стая става въпрос и ще се опитам да убедя управата на „Шератон“ да преместят сегашния ѝ обитател. Мисля, че ще ни съдействат, за да избегнат скандала — вероятно си дават сметка какъв отглас ще има това в медиите. Ще наръсим с дактилоскопски прах всичко от пода до тавана. Обаче най-много ме вълнуват записите от охранителните камери за времето, през което се е състояла конференцията, и тъй като детектив Сабло — той е представителят на Щатската полиция, който отговаря за случая, ще се върне чак привечер, аз ще замина за Кап Сити. Вярно, че човекът на Голд ще е там часове преди мен, но няма как да го предотвратя.